Френският президент Еманюел Макрон обяви 11 март за национален ден в памет на жертвите на тероризма. Денят е отреден за почит след 11 март 2004 г., когато при джихадистки атентат в Мадрид загиват над 191 души, включително 50 чужденци от 16 държави, между които и четирима българи. Над 1500 души бяха ранени.
България обаче даде жертви на тероризма и на собствената си територия.
На 9 март 1985 г. в 21,31 часа близо до гара Буново, Пирдопско, мощен взрив разрушава вагона за майки с деца на влак №326, който пътува от Бургас за София. На място загиват 7 души, 8 оцеляват за живот след дълги месеци лечение по болници и санаториуми.
По броя на жертвите това е най-големият железопътен атентат в българската история. От взрива загиват Райна Бозукова (64), Стефан Атанасов (13), Георги Цветков (12), Николай Генков (63), Стилиян Иванов (60), Яворка Петрова (38), Емил Николов (40). Жертвите сигурно биха били много повече, ако вагонът не е бил полупразен.
Бомбата, с която е извършен атентатът, е с часовников механизъм, часът на взрива е разчетен да стане при навлизането на влака в тунела в района на гара Буново. Заради маневра на гара Златица обаче влакът закъснява с две минути и взривът избухва в 21,31 ч на гарата.
Бомбата е изработена от стандартна батерия от 4,5 волта, електрически жици, електродетонатори, амониева селитра и шашки “Амонит-6”. Забавящият механизъм е от будилник “Слава”. Часовникът, настроен на определен час, свързва електрическата верига и предизвиква детонация.
Вагонът за майки с деца, който е трети след локомотива, е разцепен надлъж. Няколко от купетата са разрушени напълно. Останали са само части от скелета на вагона. На пода се търкалят няколко разкъсани трупа, всичко е опръскано с кръв. Части от вагона и труповете са намерени на 70-80 метра от епицентъра на взрива. След години свидетел на трагедията ще разкаже, че най-потресаващото в гледката било дете, буквално залепено от взривната вълна за един стълб, разкъсано до неузнаваемост.
По-късно експерти ще кажат, че жертвите били малко за тази ситуация. Бомбата гръмва точно преди влакът да стъпи на моста над дере. Още 2 минути и той е трябвало да влезе в тунела под височината Гълъбец между Буново и Долно Камарци, който е втори по дължина в подбалканската линия след “Козница”. Ако бомбата е гръмнала на моста или в тунела, е щяло да има много повече жертви.