Лидерите и на “Продължаваме промяната”, и “Демократична България” са получили ясен политически мандат за преговори за правителство само за следващите 9 месеца, не и за пълен мандат, стана ясно от думите на правосъдния министър Атанас Славов, който е представител на “Демократична България”. Така Славов даде да се разбере, че те няма да се съгласят на по-дълъг срок на съвместно управление с ГЕРБ-СДС, който евентуално да е записан в коалиционно споразумение.
Изказването му идва на фона на преговори между двете формации, които текат втори ден при закрити врата и въздържане от изявления пред медиите. Единственият представител на преговарящите, който коментира разговорите до момента, беше Деница Сачева от ГЕРБ, определила ги на този етап като конструктивни.
“Има определени ограничения. Едното е договаряне на формула за управление само срещу ясни ангажименти за реформи и ако това го няма, няма как да се стигне до споразумение за управление. Надявам се да не се прекратят преговорите и да има реформи. Те преговарят за следващите 9 месеца”, каза Славов в предаването “Политически НЕкоектно” по БНР.
Славов коментира и липсата на доверие между партньорите през изминалите 9 месеца. “Доверието е функция на конкретни решения и взаимодействие. Видяхме как през изминалите 9 месеца доверието беше нарушено – избора на управители и подуправители на НЗОК. Доверието не е константа, то трябва да се заслужава и изработва постоянно. ПП-ДБ не сме готови за формула за управление за следващите 3 години. Не мисля, че нашите лидери са получили мандат да договарят за 4 години. Има споразумение за тези 18 месеца, подписано пред 9 месеца”, аргументира се правосъдният министър.
Той коментира и трите ключови решения на Конференцията на “Да,България” вчера – да влезе в европейската ЕНП като дясноцентристка партия, “укрепване на ДСБ и ДБ, и трето – ясни условия за следващите 9 месеца за съвместно управление”.
Според Славов е “нормално да има известни притеснения и скептицизъм за класическа формула за коалиционно управление, поради простия факт, че коалиции се правят между близки политически сили, а не между сериозни опоненти, които доскоро са били в подобна фаза на политическа борба”.
“Ключовото за нашите избиратели не е как наричаме управлението, а какви ангажименти имаме. Вчера акцентът беше върху реформите. Имаме съгласие, че трябва да има управление в този труден за страната и региона момент.Част от нашите избиратели са критични към възможността, заявена от ГЕРБ, за 4-годишен мандат на управление. Защото ние в момента имаме ангажимент за 18 месеца с ясно разписани реформи. 4 години може да се тълкува като празен чек. До края на годината трябва да видим реализация на цялата програма, заради която бе създадено това управление”, обясни министърът на правосъдието.
“Формулата за следващите 9 месеца ще се избере от самите екипи и самите политически формации. Аз казвам какво стои на масата на ПП-ДБ, ангажиментът е да има ясен списък с реформи, които могат да се реализират през следващите 9 месеца”, допълни той.
Правосъдният министър коментира и какво да се очаква от избора на ръководства на регулаторите, както и желаните промени в съдебната система. За него е важно да е ясен механизмът.
“Как да се избират по прозрачен начин и да е гаранция срещу политизация на процеса, това са ключови въпроси. Без тези гаранции няма да постигнем целите. Първо реформи министри, след това”.
“Когато се говори с проценти 50:50, формирането на тези органи ще е функция на решения в НС и от партньорите в управлението. Второ – да се номинират политически необвързани хора с високи морални качества и да не става дума за подялба на партийни квоти. Това са правила, по които всеки номиниран може да бъде проверен за морални и нравствени качества чрез публични процедура. Възможността за номинации е отворена – да могат за номинират депутати, специализирани НПО-та, различни професионални организации. Ключовото е кандидатите да минават през проверка за интегритет и професионални качества”, обясни част от новите изисквания Атанас Славов.
За правосъдния министър едно от най-важните неща е “кой носи отговорността за взетите решения?” “Ще има плаващи мнозинства или ще имаме ясно споразумение, кой ще избира тези представители, всички могат да номинират, но кой ще носи политическата отговорност?”, казва Славов.
“Хората, които не отговарят на изискването за високи професионални качества, да не бъдат подкрепяни – това е вето. Никой не казва, че ще е лесен процесът, но все пак, ако ние не направим тази стъпка и не гарантираме деполитизацията на регулаторите и влизането на доказани професионалисти, не виждам смисъл”. И обясни, че “логиката на квалифицираното мнозинства е да се търси широка подкрепа, да се търсят безспорни кандидатури, които могат да съберат тези гласове в парламента”. “Всеки може да номинира, въпросът е за избора да се носи отговорност. Оставката е легитимен политически изход, ако не се спазват поети политически ангажименти”, каза Атанас Славов.
Дали ще бъде допълван списъкът “Магнитски” с българи и български фирми, правосъдният министър каза, че няма официална информация.
“Ако има нови попълнения, означава, че нашите институции имаме много работа за вършене, реформите да бъдат ускорени и това е ангажиментът, които искаме да наложим на бъдещото правителство. Не е добре за публичния имидж на България и е тежка диагноза за нефункционалност”, сподели мнението си за българското присъствие в листата на “Магнитски” Атанас Славов.
Той препоръча “множеството разследвания, които попадат във фокуса на общественото внимание, трябва да бъдат доведени до край. Без външна намеса, без определени процеси в НС, във ВСС и Висшия прокурорски съвет не може да очакваме от само себе си промяна”.
“След приемане на механизма за разследване на главния прокурор през 2023 г., призивите за оставка трябва да са на заден план, защото има работещ механизъм. Има доста нови неща в Закона за съдебната власт. Членовете на ВСС и Прокурорския съвет задължително ще са политически необвързани и като минем през това, кой може да прави номинации – депутати и най-добрите юридически факултети, самият инспекторат към ВСС повече от половината ще се формира от предложения на съдилищата. Ще има много нови неща с надеждата, че ще променят цялата институционална картина. Главният прокурор вече не е върховен ръководител на цялата прокуратура, а и няма тази свръхцентрализирана власт”, каза правосъдният министър.
