При инсулт времето на забавяне на лечението се плаща със загиване на мозъчни клетки и връзки между невроните. Колко от 100-те милиарда неврони и 10 пъти повече глиални клетки ще бъдат погубени, зависи от времето, в което мозъкът остава без кислород.
Приблизително 9 от 10 инсулта са исхемични – причинени от тромб, блокиращ притока на кръв в една от артериите, захранващи мозъка. След остър исхемичен инсулт и без лечение всяка 1 минута без кръвообращение убива 4 милиона неврона, 12 млн. глиални мозъчни клетки и 15 милиарда синаптични връзки, чрез които те си контактуват. Това се отразява на качеството на живот след инсулта, или, както казват лекарите: времето е мозък. Целта на здравните системи е да ускори до максимум започването на терапия. Тя увеличава процента на оцелелите и намалява инвалидизирането на пострадалите. След зачестяващите инциденти в активна възраст е изчислено, че хора на възраст под 55 г. с тежки инсулти печелят повече от седмица живот в добро здраве за всяка спестена минута от началото на удара до започването на лечение. А всеки 20 минути намаляване на закъсненията добавя по 3 месеца добро качество на живот през оставащите години.
За държавите с добри здравни системи и население със здравна култура времето за пристигане в болница става все по-малко, но това не решава напълно проблема.
Самото лечение дори по двата най-често използвани модерни начина изисква технологично време и отлична организация. Прозорецът е едва 4 ч от първия симптом. Модерната медицина го разширява до 6 ч, но това е абсолютният предел според науката. В едни случаи терапията цели да “стопи” чрез лекарства тромбът (тромболиза). В други – блокираният съд да бъде “отворен” чрез т.нар. лечение на мозъка през крака (ендоваскуларно лечение). Достъпът е чрез поставен в бедрената артерия и избутан до запушването катетър. Това обикновено се постига чрез минимално инвазивна техника, която включва използването на дълги, тънки устройства като тръбички, които се навигират в кръвния поток от лекаря специалист в ендоваскуларните методи. Резултатът от интервенцията до голяма степен зависи от уменията на лекаря и способността на устройството да се промушва лесно до засегнатата област, което често се затруднява от криволичещите кръвоносни съдове. Острите завои изискват голяма гъвкавост на устройството, което пък може да е за сметка на “буксуване” на върха.
Учени от цюрихската Лаборатория по микророботика и нанометрови роботизирани компоненти предлагат решение, което оптимизира процедурата. Разработчиците са създали изключително сръчен, както го наричат, магнитно управляван робот, който да улесни превеждането на катетри в извити кръвоносни съдове. Той е достатъчно малък, за да може да преминава чевръсто и през фините разклонения на съдовете на мозъка.
Преодолява елегантно ограниченията за избутване на водача на катетрите чрез въртеливо движение. Подобна на винт спирала на повърхността на устройството се зацепва със стената на кръвоносния съд и превръща въртенето в движение напред във всяка точка на контакт. Магнитният материал позволява управление от дистанция и така осигурява бърза навигация от аортната дъга до тънки артерии в мозъка, обяснават инженерите в публикацията си в Science. Технологията допринася за “съкращаване на времето за лечение и експоненциално увеличава шансовете за оцеляване и възстановяване”. Както и за използването на реалния потенциал за атравматичен достъп до запушени съдове, независимо къде е блокадата.
Роботизираният водач е снабден с мек връх – да предотвратява увреждане на кръвоносните съдове. Друго преимущество на микророботизираното устройство е, че магнитът може да бъде поставен много близо до мозъка.
Досега екипът е тествал роботчето лабораторно и върху живо прасе. Според Medical Xpress изобретението, което вече е патентовано, се представя достатъчно добре, за да продължи тестването и да лекува в близко бъдеще хора .
Освен добри технологии обаче са нужни и добри здравни системи. България е сред страните със смущаващо висока смъртност и инвалидизация от мозъчен удар. На проведения неотдавна Първи национален конгрес по инсулт бе съобщено, че с тромболиза са лекувани едва 2,38% от пациентите с остър исхемичен инсулт, единични са ендоваскуларните интервенции, смятани за златен стандарт, а центровете, в които се извършват рутинно модерните терапии, са няколко.
