Докато процесът свърши на всички инстанции, бебето може да стане тийнейджър, предупреждава адвокат Пламен Борисов. Иначе резултатът от един ДНК тест може да излезе за един ден, казва още той.
Адвокатът на Велико Минков – Пламен Борисов отправи призив към отговорните институции да се задействат по случая със спора за бащинство на второто дете на Габриела Славова. Близо два месеца след като Габриела и майка й бяха задържани за убийството на съпруга ѝ Пейо Пеев, все още не е направен теста за бащинство, за който Минков настоява. Той е убеден, че 6-месечното беше е негов син, но майката дори и от затвора пречела да се направи тест за бащинство.
Ето цялата публикация на адвокат Пламен Борисов:
„Хора, моля ви да се постараете да разберете сложният текст по-долу, защото този проблем може да дойде до главата на всеки.
Резултатът от един ДНК тест може да излезе за един ден, а дело за оспорване на бащинство със сигурност трае с години.
Времето, което отнемат тези процедури, не може да е неизвестно за следните държавни институции:
– Министъра на труда и социалната политика / Министерство на труда и социалната политика,
– Председателя на Държавна агенция за закрила на детето,
– Изпълнителния директор на Агенция за социално подпомагане и
– Омбудсмана на Република България.
И четирите административни държавни структури заедно и поотделно носят отговорност за правата на децата.
И четирите институции трябва да са наясно, че в момента грубо пренебрегват правата на 6-месечния син на Велико Минков, защото с бездействието си ще му нанесат непоправима травма.
В какво се изразява тази травма ли? Биологичният баща на 6-месечното дете Велико Минков, заради неадекватния закон, който регулира установяването на произход, заради неадекватната процедура, по която се разглеждат делата за произход, заради бездействието на гореизброените институции – вече близо година не успява да стане юридически баща на детето си. Биологичният баща е предприел своевременно всички предвидени в закона процедури за да стане юридически баща на детето си:
– още преди да се роди детето е предприел е процедура да го припознае;
– още преди да се роди детето е завел е иск за оспорване на бащинството и за признаването му като баща, защото след като в резултат от предприетата процедура по припознаване е научил, че в 9-я месец от бременността си, майката на детето е сключила граждански брак с бащата на по-голямото си дете и този мъж по силата на предвидената в закона презумпция за бащинство (която казва, че юридически баща става съпруга на майката, независимо от биологичната реалност);
– още преди Пейо – злощастният баща по презумпция да бъде убит от майката и бабата на детето, Велико Минков се е обърнал към териториално компетентните отдели за закрила на детето, за да ги сигнализира, че биологичното му дете е в риск и, че трябва да предприемат мерки за защита на правата му;
– след като злощастният баща по презумпция Пейо бе убит и на майката и бабата на детето бяха повдигнати обвинения за умишлено убийство, Велико Минков поиска от териториално компетентната ДСП Красно село да приложи Конвенцията за правата на детето и да разпореди с административна заповед ДНК експертиза, която да отговори на въпроса дали е биологичен баща на вече 6-месечния си син. И след като се убеди в резултат от теста, че това е така, да го настани временно при биологичния баща докато траят бавните съдебни процедури.
Разпореждането с административна заповед на такъв тест е изцяло в защита на правата на вече 6-месечния син на Велико Минков, защото докато процесът свърши на всички инстанции, бебето може да стане тийнейджър. Това не е шега, защото процесуалното поведение на майката, показва яростна съпротива срещу придобиването на статут на баща на 6-месечния и син от Велико Минков. Макар и от следствения арест или от затвора, майката може да бави делото с години. Ето повече от половин година от подаването на исковата молба (преди раждането на детето) още няма насрочено първо открито заседание на съда – какво ли ни чака занапред?!
Докато бащата види сина си и сина бащата – очевидно ще минат години и това вече е травма и за детето, и за бащата. Но още по страшната перспектива е, че в резултат от дългото време, което ще изтече и въпреки че ДНК-теста ще покаже, че Велико е баща на детето, съдът може да реши, че тъй като детето не познава биологичния си баща и не е раснало с него, че е в най-добър интерес на детето да не се променя произхода му, защото (видите ли) е свикнало без него.
Който не вярва – да прочете неадекватната норма записана в чл.62 ал.5 на Семейния кодекс: „Трето лице, което твърди, че е биологичен баща на детето, може да оспори бащинството до изтичане на една година от узнаването на раждането. Този иск задължително се съединява с иск за установяване на произход. Съдът решава спора, като взема предвид интереса на детето.” Сиреч, съдът може да реши, че не е в интерес на детето баща му Велико Минков да му стане баща.
Две неща може да направи министър Шалапатова за 6-месечното дете:
1. Да даде зелена светлина – по йерархия на ДСП-Красно село да удовлетворят молбата да направят административно ДНК-тест, да се позоват на обоснованото правно очакване, че един ден делото за произход логично ще бъде спечелено от биологичния баща и да настани детето временно при него, докато трае процеса и
2. Да предложи, чрез МС законопроект, по който при спор за произход да се прави незабавно ДНК-тест и да се постановяват до дни от съда привременни мерки в зависимост от резултатите от ДНК-теста, като се премахне възможността съда да преценява дали е в интерес на детето биологичния му баща да му бъде и юридически баща.
Дано министърът направи и двете неща.
