Те се образуват при полет на летателен апарат само при големи височини, при които температурата на въздуха е от порядъка на -40 – -60 °C, пише сайтът Meteobalkans.
Инверсионни следи или още кондензационни следи се наричат линейните, приличащи на облаци, следи, образуващи се зад летателните апарати.
Явлението се наблюдава най-често в горните слоеве на тропосферата, значително по-рядко – в тропопаузата и стратосферата. В отделни случаи може да се наблюдава и на неголеми височини.
Тези следи се образуват при същите условия като студените мъгли. При по-ниски температури е нужно много по-малко количество влага, за да се насити въздухът до 100% относителна влажност. Ето защо такива следи се образуват при полет на даден летателен апарат само при големи височини, при които температурата на въздуха е от порядъка на -40 – -60 °C.
При толкова ниски температури, дори и малкото количество влага идващо от изгорелите газове и от въздуха е достатъчно за насищане на въздуха. Както за мъглата, така и за този вид следи са нужни така наречените кондезационни ядра, за образуването на водни капки.
Кондензационните ядра в този случай са частици от изгорелите газове, оставени зад двигателите. Но заради ниската температура, водните капки и парата веднага се превръщат в малки ледени кристали, които се виждат с просто око.
Друг механизъм за образуване на кондензационни следи е кондензиране на влагата от въздуха вследствие от пониженото налягане над крилата и в завихрянията (вортекс) след летателния апарат.
Кондензиралата влага прави тези завихряния видими за окото. Този ефект е типичен за по-влажна среда. За разлика от следите образувани на база на изгорелите газове след двигателите, следите заради промяна на налягането се образуват на по-ниски височини, където влажността на въздуха е по-голяма. Предимно при по-бавно движение на самолета при излитане или кацане. Видими са зад крилата, а не зад двигателите.
Преди да започнат коментарите за “пръскане”, 5G и т.н.
Как да ги прогнозираме ?
Най-лесния начин е да погледнем карта, която отговаря за очакваната температура на 200 hpa ( или 10-11 км.). Ако температурата в този слой е около -55 / – 65 , то със сигурност ще се образуват следи. Разбира се, трябва да се наблюдават и възходящи потоци и по-влажен въздух.
Ако тези параметри не са налични, дори при ниски температури без възходящи вихри – те няма да се образуват или ще са по-къси. Много често хората се чудят, защо едните самолети имат дири, а други не?
Самолетите често летят на различни височини, за да избегнат инциденти и да избегнат турбулентните движения, създадени зад другия самолет, но понякога разлика от 300-400 метра, променя условията за да се образуват самолети дири. Колкото по-ниско летят, толкова по-висока е температурата на въздуха и може да не е достатъчно студено за ресублимиране и за оставяне на следи.
Налягането и температурата на излизащия от турбината газ се различава от отделните производители на двигатели, това също може да бъде причина защо някои самолети оставят следи, а други не.
