https://ruse.news/wp-content/uploads/2022/09/ruse-1148h90.png
https://ruse.news/wp-content/uploads/2022/09/ruse-1148h90.png
https://ruse.news/wp-content/uploads/2022/09/ruse-1148h90.png
НачалоЛюбопитноИзследване по археоботаника на "Сексагинта Приста" в Русе е публикувано в международно...

Изследване по археоботаника на “Сексагинта Приста” в Русе е публикувано в международно списание

Излезе от печат изследване по биоархеология – с акцент върху археоботаниката, от ямното поле на римската крепост “Сексагинта Приста” в Русе. Това съобщи пиарът на Русенския исторически музей Силвия Трифонова-Костадинова.

Древното светилище на траките се състои от ями, в които са полагани предмети и храна, като са извършвани и ритуали.

При археологическите разкопки са открити разнообразни органични находки, които са запазени и дадени за изследване. С помощта на процес на водна флотация са установени органични отлагания – като овъглени семена, плодове, дървесина, останки от готвена зърнена храна (каша), люспи от риби и мекотели.

Тези изследвания показват широк спектър от храна, употребявана в тракийския и римския период на древната крепост, а любопитство буди сухата зърнена храна, която са яли римските войници. Тя представлява нещо като съвременните протеинови блокчета, които дават много енергия.

Рибата като храна и жертва в ритуалите също е позната. Уловът й по това време също е много разпространен, а добрите умения на древните риболовци личат по останките на различни есетрови риби.

В изследването по биоархеология участват учени от Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания на БАН (гл. ас. д-р Мила Андонова-Кацарски, гл. ас. д-р Стефан Казаков и доц. д-р Ивайло Дедов), от Русенския музей (д-р Върбин Върбанов) и от Тракийския университет в Стара Загора (доц. д-р Дияна Владова).

Изследването е публикувано в международното списание Environmental Archaeology със заглавие “Растителни останки и какво още? Екологична археология на късноелинистическите ями от Сексагинта Приста, Северна България”.

За осъществяването на експеримента екипът на изследването благодари и на Николай Комбев – дългогодишен служител на Русенския университет, който участва в изработването на флотационната система, използвана за обработването на седиментните проби.

Подобни статии

КОМЕНТИРАЙ

Моля, въведете вашия коментар!
Моля, въведете името си тук

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ

X