Очаква се избухване на нова, видимо с просто око, да украси нощното небе тази година, предлагайки рядка възможност за наблюдение на небето.
Звездната система, която ни предлага тази възможност, е известна като T Coronae Borealis (T CrB). Тя се намира на около 3000 светлинни години от Земята и се състои от червен гигант и бяло джудже, които обикалят един около друг.
Когато бялото джудже открадне достатъчно звезден материал от червения си гигантски спътник, то запалва кратка светкавица на ядрен синтез на повърхността му, предизвиквайки това, което е известно като избухване на нова, пише Space.com.
Избликът ще бъде видим в съзвездието Северна корона (Corona Borealis), което образува полукръг от звезди. Избухването се очаква да се случи между февруари и септември 2024 г. и да изглежда ярко като Полярната звезда в нашето нощно небе за не повече от седмица, преди да избледнее отново, казват от НАСА.
„Това може да е единствена възможност в живота да я видите, тъй като избухването на нова се случва само на всеки 80 години“, добавят учените.
Тази повтаряща се нова, която за последно е избухнала през 1946 г., е само една от петте, наблюдавани в галактиката Млечен път. За да забележат изблика, зрителите трябва да насочат погледа си към съзвездие Северна корона, което се намира между съзвездията Воловар и Херкулес. Избликът ще се появи като ярка “нова” звезда в нощното небе.
Обикновено тези двойни звезди имат величина +10, което е твърде слабо, за да се види с невъоръжено око. По време на избухването обаче звездната система ще има магнитуд +2, което е сравнимо с яркостта на Полярната звезда.
„След като яркостта ѝ достигне своя пик, тя трябва да бъде видима с невъоръжено око няколко дни и малко повече от седмица с бинокъл, преди да угасне отново, вероятно за още 80 години“, казват от НАСА.
Експлозивната звездна двойка се състои от бяло джудже – сравнително малък, плътен звезден остатък – и червен гигант в късните етапи на звездната еволюция, което означава, че външната ѝ атмосфера е раздута и разредена. Гравитационно свързаните звезди са достатъчно близо и докато червеният гигант става нестабилен от нарастващата си температура и налягане, той изхвърля външните си слоеве върху бялото джудже.
Натрупването на материя загрява плътната атмосфера на бялото джудже достатъчно, за да предизвика термоядрена реакция, която произвежда новата, която виждаме от Земята. Този цикъл ще продължи до следващия път, когато бялото джудже събер достатъчно материя, за да създаде нов изблик.
