Последните прогнози на Международния институт за приложен и системен анализ сочат, че пикът на световното население ще бъде 10 години по-късно от досега очакваното и това ще стане през 2080 година. Тогава на Земята ще има 10 милиарда и 13 милиона души.
Според Департамента за населението към ООН пък най-оптимистичната прогноза е, че през 2100 година светът ще наброява близо 12,3 млрд. души.
Тогава в България се очаква населението да бъде едва 2 милиона. Ще има и твърде много млади хора от Азия и Африка, които ще търсят препитание в Европа и ще застрашават регионалната ни сигурност.
Три са вариантите за прогноза на световното население на най-авторитетната институция в тази сфера – Департаментът за населението към ООН.
Първата е най-оптимистична. Според нея към 2100 година населението на света ще е 12,3 млрд и ще продължи да расте.
“То ще бъде концентрирано основно в Азия, Централна Азия, Близкия Изток и в Африка. И в тези два региона ще има много младо население, аз се съмнявам дали световната икономика ще може да създаде толкова много работни места, за да намерят реализация”, смята доц. Спас Ташев, директор на Института за изследване на населението и човека към БАН.
“Ще се създаде още по-силен миграционен натиск, от който и в момента страда Европа”, казва още доц. Ташев.
Според средната прогноза към 2080 година световното население ще е 10,4 млд., след което ще се задържи и ще започне леко да намалява като към 2100 г. световната популация ще бъде от 10,3 млрд. души.
При песимистичния вариант населението на света към 2070 г. ще бъде 9,7 млрд., а към 2100 – 9,1 млрд. или ще намалее.
“Винаги се работи с три варианта на прогноза с оглед на това как ще се развиват икономическите процеси”, обясни доц. Спас Ташев, директор на Института за изследване на населението и човека към БАН.
При България обаче и при трите варианта прогнозите са за намаляване на населението.
При оптимистичния – през 2100 година ще сме 4 млн. души, при средния – 2,9 млн. и при песимистичния – 2 млн. Според Националния статистически институт обаче последната цифра е 4,6 млн.
“Към момента ми е трудно да кажа кои от двете прогнози са по-реалистични, но смятам, че истината е някъде по средата. В световен мащаб не познават в детайли демографските процеси, докато ние познаваме по-добре нашето демографско развитие, отчитаме динамиката на промените и ако трябва да бъдем обективни – има лъчи на надежда в демографските процеси”, коментира още доц. Ташев.
През 1997 г. една българска майка е раждала средно 1,12 деца. Сега този показател е 1,8. Ако стигнем 2,1 деца ще имаме просто възпроизводство на населението. Така че ни трябват само още 0,3 пункта за положително демографско развитие. Предстоят обаче и предизвикателства – България е в най-старата миграционна система – Евросредиземноморската и ще имаме вълни от мигранти от Субсахарска Африка.
“Те са близко до нас, дели ни само Средиземно море, така че трябва да сме готови и за подобен вид миграционни заплахи. Европа трябва да си даде сметка, че ръстът на населението в съседните региони няма как да не се отрази на нашата регионална сигурност”, категоричен е доц. Ташев.
Доцентът смята, че демографският проблем у нас се корени във винаги пожелателните стратегии и липсата на приемственост. И че от нашата демографска политика занапред ще зависи колко точно ще бъде след 80 години- два или четири милиона.
