Мадарският конник е безспорно установен като първия барелеф от Ранното средновековие в Европа. През 1979 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство, а от 2008 година е Глобален символ на България. И до днес обаче загадките около него не са разгадани и споровете за това кой е изобразен върху скалата над село Мадара продължават.
Пръв, който го забелязва в по-ново време, е Феликс Каниц и в книгата си “Дунавска България и Балканът” споменава за него, но не му отдава кой знае какво значение. Това става през 1872 г. Разгледал го с далекоглед, тъй като не успял да стигне до него, видял някакъв надпис около конника, разчел една-единствена дума Sever и съзрял някакви числа. Това му дало основание да направи прибързания извод, че надписът е на латински, следователно и релефът е произведение на римското изкуство от времето на императорския период.
Карел Шкорпил също се заинтересувал от релефа и разказва древна легенда, че някакъв латински цар ходел по платото на лов, паднал от скалата и в негова памет образът му бил изсечен.
Този цар, допълва той, дори управлявал старата Плиска. Според него през 1879 г., докато руските войски били все още в България, било построено скеле, за да се изследват надписите, но за направените наблюдения нямало сведения.
Пет години след това през Мадара минава и Константин Иречек. Той стигнал до паметника, но от подножието му не успял да види подробно образите на конника, кучето, лъва и копието и не се задълбочил. Всъщност и до днес продължават неяснотите какво държи конникът в лявата си ръка. Дали е кана с вино, дали е ловджийски рог, или са поводите на коня? Еднозначен отговор няма. Както и няма еднозначен отговор изобразени ли са змия и орел и дали копието се забива в лъва, или е забодено до него. С далекоглед обаче Иречек се опитал да разчете четири думи, но като ги записва, разбира, че са изписани на гръцки и коригира Каниц за латинския им произход. В своите “Пътувания по България”, които излизат през 1888 г., когато авторът им вече се е завърнал в Прага, пише, че надписът е на гръцки, но от българско езическо време. По това време вече
Шкорпил е изказал предположението, че се четат имената на Крум и Омуртаг, и предполага, че релефът е направен по заповед на Омуртаг в чест на неговия баща Крум. Иречек обаче подлага на съмнение тази негова теза.
През 1895 г. братя Шкорпил – Карел и Херман (Херменгилд), правят дървено скеле, което в голямата си част сами финансират, а другата е дарение от Виенския университет. Карел преписва всички надписи и ги разчита. Тогава той открива, че на една площ от около 18 кв. м под паметника надписите продължават. На следващата година Шкорпил публикува тезата си, че при повторното проучване на паметника разчел думата, която наподобява “Крум”. Това му дава основание уверено да заключи, че конникът представя българския хан.
Макар да не успява напълно да разчете надписите, публикацията му предизвиква голям интерес във Виена и тамошната академия изпраща свой екип. Ръководителят ѝ Борман дори предлага, вместо да се работи на място, да се направи гипсова отливка на релефа с надписите около него и да се проучва в академията. Това не станало.
След още 9 години Народният музей в София осъществява идеята на Борман, издига скеле и отлива гипсов отпечатък. И той не е проучван обстойно навремето, но пък отливането му причинява изличаване на някои букви около конника. Пак тогава братя Шкорпил признават, че събрали сведения за още някакъв надпис по-високо от паметника, но бил на скрити и недостъпни места, и че въпреки усилията не им се удало да възстановят смисъла на надписа. Те продължават опити за разчитането му и няколко години по-късно съобщават, че освен Крум разчели и името Омуртаг и думите цар, война, злато.
Това само потвърждавало първоначалната им теория, че е изобразен хан Крум, и продължават, че това бил негов надгробен паметник.
Най-пълно проучване на Мадарския конник правят през 1924 г. Геза Фехер и проф. Гаврил Кацаров. През април унгарецът изнася лекция в Археологическия институт, в която твърде категорично се противопоставя на изказаните преди него мнения, че нищо повече не може да се разбере от надписите и затова да се приемело вече написаното и настоява надписите да се изучат подробно. Ръководството на института го подкрепя, организира експедиция, отпуска пари за близо 30-метрово скеле и поставя задачата да се направи цялостно проучване и прочитане на надписите. Работят през лятото и есента и в началото на февруари 1925 г. Гаврил Кацаров обявява резултатите от проучването – надписите и конникът са правени по едно и също време и фигурата няма нищо общо с изобразяваното божество на тракийски конник.
