Престъплението “агресия” във всички негови форми да стане основно престъпление срещу мира в Наказателния кодекс (НК). Това предвиждат изменения и допълнения в НК, предложени от Министерството на правосъдието за обществено обсъждане.
Като отговорност за агресия ще се търси от военните или политически водачи на държавата, а не от преките участници в конфликтите.
С измененията наказателният закон се привежда в синхрон с Римския статут, с който е създаден Международният наказателен съд (МНС) в Хага и се очертава кръгът от престъпленията от компетентността на международната юрисдикция.
Належащото включване на агресията в НК многократно е анонсирано и от министър Атанас Славов на фона на войната в Украйна. В момента кодексът признава за престъпление единствено “агресивната война”.
Макар че е сред държавите, дали старт на МНС още през 1998 г., България все още не е ратифицирала последвалите изменения в Римския статут, което води до вредни последици за държавата, включително неспособност да осигури пълноценна защита на българските граждани – цивилни и военни, участващи в мироопазващи, хуманитарни и други подобни мисии в чужбина, както и на нашите граждани, намиращи се в зони на война по други причини. Ситуацията вреди и на международния авторитет на България и на доверието на партньорите, се сочи в мотивите към проекта. В същото време волята на страната в подкрепа на развитието на юрисдикцията на МНС е традиционна и многократно изразявана. България редом с още 38 държави се включи и в инициативата на Обединеното кралство за отнасяне на ситуацията в Украйна към международния съд в Хага.
Измененията и допълненията в НК запълват тази празнота, избраният подход е те да вървят паралелно с ратификацията на измененията в Римския статут.
Конкретно се предлага сегашната Глава 14 на НК “Престъпления против мира и човечеството” да запази наименованието си, тъй като по конституция тези престъпления не се погасяват по давност. Едновременно с това в Глава 14 се създават четири отделни раздела с наименования “Престъпления против мира” (агресия, пропаганда и подстрекателство към война), “Престъпления против човечеството” (геноцид, апартейд, поругаване на човечността и насилствено изчезване на хора), “Престъпления против законите и обичаите за водене на война” (тежки нарушения на законите за водене на война при международен въоръжен конфликт, тежки нарушения при немеждународен конфликт, неправомерна употреба на символи, посегателство върху граждански обекти със специално предназначение или културна стойност и др.) и “Други престъпления”.
Предвиденото максимално наказание е доживотен затвор, тъй като във всички свои концепции за наказателна политика държавата последователно и категорично заявява решение за отмяна на наказанието доживотен затвор без замяна. Доживотният затвор е и най-тежкото наказание по Римския статут.
Като задължително допълнително наказание за най-леките престъпления се въвежда общественото порицание. „Известно е, че същинските международни престъпления се извършват на основата на злоупотреба с и манипулация на общественото доверие и общественото подчинение на волята на властта“, пише още в мотивите.
За голяма част от престъпленията по Глава 14 от НК съдът ще налага на виновните и конфискация на цялото или на част от имуществото им, както и лишаване от права.
