Парламентът прие промени в Наказателния кодекс (НК), свързани със сексуалното насилие на деца с вносител Министерският съвет (МС). Те получиха единодушна подкрепа от 190 гласа.
Законопроектът на „Възраждане“ за изменения в НК , засягащи основно бракониерството, беше отхвърлен. “За” бяха 64 депутати, 31 – „против“ и 97 се въздържаха.
С промените, предложени от МС, се въвеждат в цялост разпоредбите на директива на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 г. относно борбата със сексуалното насилие и със сексуалната експлоатация на деца, както и с детската порнография.
Предвиждат се също промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) във връзка с образувана от Европейската комисия процедура за нарушение поради непълно транспониране на директива на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012 година за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления, както и допълнения в Закона за административните нарушения и наказания.
В тази връзка се предлагат промени на минималните и максималните наказания за сексуални престъпления и злоупотреба с деца, както и създаването на състав на престъпление в случаи на сексуални посегателства, когато е била използвана принуда, сила или заплаха за склоняване за сексуални цели на малолетни и непълнолетни.
Със законопроекта се осигурява наказателно правна защита за деца, жертви на сексуално насилие, на които са нанесени значителни психологични вреди или вредите са засегнали моралното или физическото им развитие.
Във връзка с това се предлага наказателното преследване да се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на 20 години за престъпления, извършени против деца като по този начин се осигурява по-дълъг период за реализиране на правата на жертвата.
С проекта се прецизират и разпоредбите от НК относно пускането на пазара на продукти за растителна защита.
С други изменения се прецизират разпоредбите на престъпленията против интелектуалната собственост като при спазване на принципа на пропорционалност се предлага намаляване на наказанието от пет на две години.
Предлагат се изменения, с които да бъде поощрено възстановяването на причинените от престъпното деяние вреди при документни престъпления.
Записани са и изменения, целящи по-благоприятно третиране на дееца, когато той, след деянието си, е направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадали при транспортно престъпление.
Предлагат се мерки за ограничаване на възможността за провеждането на повторен разпит на пострадалия като свидетел, което цели да намали ненужния стрес. В зависимост от конкретните потребности на гражданина се прецизират условията за провеждане на разпит на свидетел със специфични нужди, а процесуалното действие следва да се проведе в специално оборудвано за тази цел помещение в присъствието на педагог или психолог, когато свидетелят е малолетен или непълнолетен, както и от един и същ разследващ орган, ако е необходим повторен разпит.
Бранимир Балачев (ГЕРБ-СДС) заяви, че неговата парламентарна група по принцип ще подкрепи промените, но между двете четения има много работа. Очаквах от МС да ни кажат каква всъщност е ситуацията към днешна дата, колко са престъпленията от този вид, каква е степента на обществена опасност, за да можем да преценим докъде трябва да стигне законодателната воля за увеличаване на репресията и въвеждане на допълнителни действия. Увеличавайки давностните срокове, не допринасяме НК да стане по-ефективен, коментира още той. Според него терминът за значителни вредни последици за пострадалия е неясен и е нужно текстът да бъде преосмислен или да се даде допълнителна яснота. Балачев определи като „лобистки“ промените, засягащи интелектуалната собственост.
Петър Петров от „Възраждане“ коментира, че законопроектът на правителството са „миш-маш“ промени в НК и НПК, а основната цел е „да се направи поправка на поправката в НК, след като е бил създаден прецедент в българското право за престъпление без наказание“.
Отхвърленият законопроект на „Възраждане“ цели да се засили борбата с нерегламентирания улов на едър и дребен дивеч. Предлагаше се при извършено бракониерство наказанията да се изравнят с тези за незаконен дърводобив, за да бъде постигнат превантивният ефект на санкцията. При незаконен улов на едър дивеч се предвиждаше увеличение на санкцията, а наказанието “лишаване от свобода” до една година или глоба от 100 до 300 лева да бъде увеличено на “лишаване от свобода” до шест години или глоба от 10 хил. лв. до 50 хиляди лева.
Проектът на закон предлагаше и увеличение на наказанието при бракониерство на дребен дивеч, като действащата санкция – пробация до шест месеца или глоба от 100 до 300 лева да се увеличи на “лишаване от свобода” до шест години или глоба от пет хиляди лева до 10 хиляди лева.
Започваме да променяме НК на нервна почва, вкарват се много теми едновременно, коментира Радомир Чолаков (ГЕРБ-СДС).
Даниел Петров от „Възраждане“ обясни, че основният мотив да предложат промените е, че наказанията за бракониерите за нерегламентиран улов са ниски, санкциите са пренебрежимо малки, затова и предложението е те да се приравнят със санкциите за незаконна сеч. От партията уточниха, че става въпрос за престъпления срещу отделни стопански отрасли.
Мирослава Петрова („Продължаваме промяната – Демократична България“) каза, че този подход не осигурява цялостна превенция срещу тези престъпления, затова не биха го подкрепили, а предпочитат цялостна защита на природата през НК. Според „Продължаваме промяната – Демократична България“ е необходимо разписване на междуинституционален единен протокол за подобряване на институционалния обмен и създаване на единен информационен портал между МВР, Министерството на земеделието и храните, и Министерството на околната среда и водите.
