Регионалните здравни инспекции не виждат нарушенията на забраната за тютюнопушене на обществени места. При 130 638 проверки, извършени миналата година, установените нарушители са едва 448, а санкционираните юридически лица са само 28. Данните са посочени в няколко отговора на парламентарни въпроси на депутата от ПП-ДБ Ивайло Мирчев към здравния министър проф. Христо Хинков. Резултатите от проверките са много далеч от това, което се вижда с просто око.
Въпреки че инспекторите са хванали само 448 нарушители и едва 28 обекта, за същото време на сайта „България без дим“ са подадени 534 сигнала за конкретни места с много повече нарушители. В страната има цели населени места, където забрана на тютюнопушенето просто няма. В София има такива заведения на метри от здравното министерство, редовно пушат ватманите в трамваите, разчитайки, че са в отделени кабинки. Тютюнев дим може да се усети и в болници, ведомства, на концерти и т.н.
Вероятно малцина знаят, че имаме забрана за тютюнопушене не само на закрити обществени места, а и на някои открити – прилежащите терени и тротоари на детските ясли, градини, училища, ученически общежития; на площадките за игра; на спортни и културни прояви на открити стадиони, летни кина и театри. Въпреки тези текстове в закона за здравето, в детските кътове често се пуши и те често са постлани с фасове, а пред училищата пушат не само родители, а и самите ученици.
На този фон държавата от години се измъква с оправданието, че РЗИ-тата нямат човешки ресурс да следят хиляди обекти. Пише го и в отговорите на проф. Хинков до Ивайло Мирчев.
България има огромен проблем с тютюнопушенето. От години сме на първо място по пушачи в ЕС, при това с голяма преднина. По данни на Националния център по обществено здраве и анализи (2020) България е на първо място по разпространение на тютюнопушенето в ЕС с 39,4% от възрастното население над 20 години. Водещи са показателите и при девойките на 15 години (30,1%), което надвишава процента при младежите – 27,4%. С пушенето са свързани и петте водещи причини за смърт у нас – болестите на кръвообращението и ракът на белия дроб.
Между 2015 и 2021 г. делът на домакинствата, които имат разходи за цигари нараства до 44%. Нарастват и интензивността на пушенето, и средните разходи на едно домакинство за цигари, каза наскоро на форум икономистът от БАН д-р Димитър Събев. Въпреки че уж цените вървят все нагоре, реалната цена на една кутия цигари всъщност намалява (това са разходите на домакинствата за цигари, разделени на броя изпушени кутии).
У нас има и един феномен – богатите хора пушат повече от бедните, макар че и бедните ги настигат. България е страната, където има най-висока смъртност, провокирана от тютюнопушенето, заяви Събев, позовавайки се на данни на Global Burden of Disease Database. След нас по този показател е Сърбия.
Мерки за намаляване дела на пушачите почти липсват. Според СЗО най-ефективни са действия в пет посоки – превенция; защита на хората от тютюневия дим; помощ за отказване на цигарите; забрана на рекламата на цигари и тютюневи изделия; повишаване на акцизите. У нас обаче комплексът от мерки е изключително слаб, показва изследване, публикувано на сайта на Коалиция за живот без тютюнев дим – нашият индекс за устойчивост на контрола на тютюна е 40 от 130 възможни точки. С този резултат България се класира на 29 място от 31 държави, с най-високо разпространение на тютюнопушенето. Зле сме по още един показател – за вмешателството на тютюневата индустрия.
Пълен провал търпим и в подкрепата за отказване на цигарите. Безплатната помощ тук е въпрос на доброволци и усилията на няколко организации. Безплатни онлайн консултации например дава известният пулмолог д-р София Ангелова. Лекарствата, които помагат на пушачите да преодолеят зависимостта си, обаче не се покриват от НЗОК. Никой не знае какво става с парите, които уж трябва да се отделят от приходите от акцизи за превенция.
Намаляването на тютюнопушенето е част от бюджетната програма за превенция на незаразните болести. Според нея, тази година 20 000 души трябва да бъдат включени в дейности за повишаване нивото на информираност за употребата на тютюневи изделия и пасивно пушене – капка в морето, пише „Сега“.
