В нощта на 7 срещу 8 април 1906 г. е пикът на едно от най-силните изригвания на Везувий през ХХ век. Везувий се извисява на височина 1277 м над морското равнище близо до Неаполитанския залив. Той е единственият активен вулкан в континенталната част на Европа. Кратерът му е с дълбочина 216 м и обиколка 1400 метър. Диаметърът на основата му е над 3 км.
Сутринта на 4 април 1906 г., около 5:30 сутринта, малък поток от лава започва да изригва от отвор на надморска височина от 1200 м на южния склон на Везувий. Това е отбелязано на сайта на Националния институт по геофизика и вулканология (INGV) на Италия, част от който е Везувианската обсерватория (OV) за историята на изригването от 1906 г. Активността на Везувий се е увеличава значително от средата на март същата година. Същевременно към началото на април земетресенията стават все по-чести и интензивни. Учените от близката Везувийска обсерватория подозират, че всички тези признаци са предвестници на предстоящо експлозивно изригване.
През следващите два дни се активират други странични вулканични отвори на височина 800 м на същия южен склон, както и на височина 600 м, но малко по на изток, а също и на височина 800 м на югоизточния склон.
Едновременно с това експлозивната активност в кратера на върха става все по-интензивна. Тя достига своя пик в нощта на 7 срещу 8 април. В тази нощ има два силни земни труса, усетени във всички села около вулкана. Земетресенията бележат срутването на връхната част на Гран Коно, докато лавата потича бързо на югоизток, опустошавайки град Боскотрекасе. Вулканичният облак засипва с пепел селата на изток от вулкана.
На 8 април експлозивната дейност продължава бурно. Пепелта от Везувий, освен че засяга значително Неапол, достига и до Пулия.
От следобеда на 9 април основните потоци спират и сеизмичната активност почти напълно изчезва, докато вулканичният облак продължава да засипва с пепел района на Везувий.
През следващата нощ – срещу 10 април, последният значителен поток от лава спира точно преди Боскотрекасе. През следващите дни активността намалява все повече (с изключение на спорадични, по-интензивни експлозивни епизоди на 13 и 15 април), докато не спира напълно на 21 април. Това е датата, която е определена за край на изригването.
По време на изригването през 1906 г. директорът на Кралската обсерватория на Везувий е Рафаеле Виторио Матеучи. Той е на поста от 1903 г. до смъртта си през 1909 г. Директорът информира властите и населението постоянно за развитието на изригването, използвайки телеграфните станции на близките казарми на карабинерите. Той не изоставя Обсерваторията дори по време на най-драматичните фази на изригването.
Натрупването на пепел и лава причинява срутвания и разрушения във везувианските градове. Според това, което е съобщено от префектурата на Неапол на френския консул, в Отавиано и Сан Джузепе има 197 загинали и 71 ранени, посочват от Националния институт по геофизика и вулканология. Общо има 216 смъртни случая и 112 тежки наранявания. Само в Неапол срутването на покрива на пазара “Монтеоливето”, намиращ се на днешния Пиаца Карита, причинява 11 смъртни случая и 30 ранени. Над 34 000 души стават бежанци от родните си домове.
