На над 69% от пациентите с онкологични заболявания у нас през последните пет години се е наложило да доплатят средно 1495 лв. за лечението си. Това е довело до ограничаване на получаваните здравни грижи при 26% от тях, показват резултатите от национално представително проучване на „Индекс на болниците“.
Най-голяма част от хората са доплащали за операция – 56%, като средната сума е била 1732 лв., а най-честата причина изборът на екип. Около 41% от анкетираните са доплащали за изследвания, като средната сума там е била 455 лв., за биопсия пари допълнително са давали 25% от пациентите, а средната сума е била 267 лв.
При медикаментозната терапия доплащане е имало при 25% от анкетираните, като средната сума е била 651 лв., тя е била основно за медицински изделия и лекарства, както и за болничен престой.
Най-малко е било доплащането за лъчелечение – едва при 13% от анкетираните, а средната сума е възлизала на 364 лв. и отново най-често се е налагала за медицински изделия и консумативи – при 39%.
Начините на доплащане са били основно на касата на лечебното заведение – в 71% от случаите. В 9% пациентите са били пратени да платят на касата на друго лечебно заведение за изследване или процедура, а в 4% парите са били дадени на ръка.
По време на лечението 55% от хората са извършили и други плащания, които обаче са свързани с онкологичната диагноза, те са били на средна стойност от 897 лв. Така например за специализирани хранителни добавки, перука, медицински изделия, естетически интервенции, границите на доплащанията при тях варират от 100 лв. за изделия до 6000 лв. за естетически интервенции.
Разходите за лечение на пациентите с онкологични заболявания у нас не са покрити на 100% с публични средства чрез НЗОК, МЗ или общините, категорични са и изводите от анкета сред членовете на Асоциацията на българските застрахователи, в която се включиха 11 от най-големите дружества в страната.
През миналата година обезщетенията, които те са платили за пациент варират средно от 289 лв. до 1156 лв., показват данните на седем от тях, които разполагат с такава информация. Доплащането при пациентите с онкологични заболявания затруднява достъпа им до онкологично лечение, профилактика, диагностика и палиативни грижи, като нерядко дори ги лишава от адекватни здравни грижи, категорични са дружествата в своите наблюдения.
Диагностиката и лечението на онкологични заболявания у нас се финансира основно чрез НЗОК. През 2023 г. по данни на здравноосигурителния фонд за лечението на пациенти с онкологични заболявания са дадени над 1.471 млрд. лв. В тези средства влизат както разходите за медикаменти, така и за дейност хирургично лечение – 125.057 млн., вложените медицински изделия при операциите – 4.354 млн., дейността по лекарствено лечение – 143.440 млн., вложените онколекарства без отстъпките по Механизма – 1.086 млрд. лв., лъчелечение – 95.756 млн., за палиативни грижи – 416.178 хил., за диспансеризация – 16.968 млн.
През миналата година комплексността в осигуряването на онкологично лечение не е присъщо на всички лечебни заведения, които се занимават с тези заболявания. Над 40 са били болниците и центровете в страната, в които са се осъществявали дейности по медицинска онкология, лъчелечение, диспансеризация или палиативни грижи по здравна каса. Едва в 8 от тях обаче са се предоставяли едновременно всички тези грижи. Тези лечебни заведения са предимно бившите диспансери – КОЦ-Бургас, КОЦ-Русе, КОЦ-Враца, КОЦ-В. Търново, КОЦ-Ст. Загора, КОЦ-Шумен, както и две държавни болници – СБАЛОЗ „Марко Антонов Марков“ и УМБАЛ „Св. Марина“ във Варна.
Традиционно и през миналата година най-проблемен остава достъпът до палиативни грижи. Здравната каса през миналата година е заплатила за лечението на 2001 души в 15 лечебни заведения. Най-голяма част от лечебните заведения – 45, са развивали дейности по медицинска онкология. В 36 лечебни заведения се е извършвало диспансерно наблюдение на над 73 хил. пациенти, въпреки че цифрата далече не покрива реалните нужди, а в 24 – лъчелечение. Основната част от центровете е концентрирана в София, където се намират 16 лечебни заведения, Пловдив с 5 и Плевен с 4.
При тази широка мрежа от онкоцентрове 59% от запитаните пациенти/близки на пациенти с онкологично заболяване са осъществили лечението си в едно лечебно заведение, показва проучването на „Индекс на болниците“. В две са се лекували близо 30%, а в повече останалите. Сред основните причини биха могли да са нуждата от различни операции, консултации с лекари или търсене на по-качествено лечение. По време на лечението на 66% от хората не е имало кой да ръководи лечението им и да ги насочва в системата. Като цяло обаче пациентите смятат, че лечението което са получили е било много добро или добро – според 67% от всички респонденти. Донякъде тази теза се подкрепя и от малкия брой на сигналите, които пряко засягат онкологичното лечение в страната.
През 2023 г. в ИАМН например от 643 жалби едва 21 са засягали пряко лечението на онкологични заболявания. В 4 от случаите обаче са открити нарушение по Закона за здравето, Закона за лечебните заведения, Наредбата за осъществяване на достъпа до лечение, както и на три медицински стандарта – за кожни и венерически болести, за трансфузионна хематология и за медицинска онкология.
Страната ни е единствената в ЕС, в която смъртността от рак се увеличава. Тя нараства от 229 смъртни случая от рак на 100 000 души население през 2011 г. до 242 смъртни случая от рак на 100 000 души през 2019 г. и 247 на 100 000 през 2020.
България е държавата без действащи скринингови програми, заради което има и късно откриване на заболяванията – обикновено в трети и по-късен стадий, когато лечението е трудно и с не добър изход.
