На 20 април 1876 г. избухва Априлското въстание. Задачата е възстановяване на България като държава след пет века Османска власт. Провеждането му осуетено от започналите масови арести и репресии.
На 19 април конна полицейска група от Пловдив, предвождана от Неджиб ага, пристига в Копривщица, за да арестува ръководителите на местния революционен комитет. За да предотврати тази акция, Тодор Каблешков заедно със своите другари напада конака, където се е установила турската полицейска част.
При завързалата се престрелка част от турските заптиета са убити, а други, начело с Неджиб ага, успяват да се измъкнат и избягат. Веднага след извършеното нападение Каблешков изпраща до Панагюрище, където се намират ръководителите на IV революционен окръг, и до други места бързо писмо, с което приканва всички българи към повсеместен бунт.
Подписано символично с кръвта на едно от убитите заптиета, то става известно известност като „Кървавото писмо”. Веднага след получаването на писмото в Панагюрище Бенковски обявява въстанието. Създава се Военен съвет, който става главен орган на революционната власт в IV революционен окръг. На него се възлага както ръководството на военните дела, така и осъществяването на новата гражданска власт в града.
Той изпраща чета начело със стотника Иван Парпулов – Орчо войвода, която да подпомогне въстаниците в Стрелча и осигури връзката между Панагюрище и Копривщица.
Веднага след обявяването на въстанието Волов и Икономов се отправят към североизточните райони на окръга, а Бенковски, който междувременно организира своя конна дружина, т.нар. Хвърковата чета, се насочва към средногорските села Мечка, Поибрене, Мухово и вдига населението на въстание.
