Ниските пенсии продължават да се възприемат като един от най-сериозните проблеми на пенсионната ни система. Самата система се възприема главно с неудовлетворение и, въпреки умората от непрекъснатите промени през последните години, 70% от хората искат нова пенсионна реформа. Но когато нещата опрат до това кой ще плаща, решенията се търсят по-далеч от собствения джоб – с по-високи осигуровки са съгласни предимно пенсионерите, а мнозинството смята, че парите трябва да дойдат от бюджета, пише “Сега”.
Тази картина рисува първото от години проучване на обществените нагласи за актуализиране на съществуващата пенсионна система. То е направено от Националния център за парламентарни изследвания и ще бъде представено утре в социалната комисия на НС. Проведено е през февруари тази година и е представително, с изключение на въпросите, задавани само на участвалите в допитването пенсионери.
70% от анкетираните, които имат понятие от действащата в момента пенсионна система, смятат, че е необходимо нейните основни принципи да бъдат отново променени. На това мнение са представители на всички социално-демографски групи. Хората се ориентират добре накъде трябва да водят промените. Според 41,1% трябва да се подобри събираемостта на вноските. 39,6% искат промени, с които размерът на пенсиите да зависи единствено от осигурителния принос, а пенсионерите с ниски пенсии да получават добавки по линия на социалното подпомагане, макар че това най-често се изповядва от хора, които са доволни от пенсията си. 27,2% виждат решение в преустановяването на политическата намеса в системата. 26,5% смятат, че трябва да се създадат допълнителни стимули за хората, инвестиращи в доброволни фондове.
За една пета от интервюираните най-същественият проблем е, че пенсионната система в този си вид предполага ниски пенсии. Ниските пенсии са основен проблем за системата по-често за хората, на които скоро им предстои да се пенсионират. Вторият съществен проблем на пенсионната система, посочен от 12%, е ниската събираемост на пенсионните вноски поради наличието на сив сектор, неплащане на осигуровки, работа без трудов договор, осигуряване върху минималния праг, въпреки получаваните по-високи доходи от трудова дейност и др.
11% не искат да се осигуряват върху пълните си доходи
Изследването очертава и някои тревожни щрихи на нивото на сивата икономика у нас. Всеки десети пълнолетен гражданин на страната посочва, че се е случвало за период, по-малък от година, да работи без да се осигурява. В тази група по-често попадат хора във възрастовата група 30-39 г., живеещи в малките градове на страната, представители на ромския етнос. Сходен е и делът на хората (11,4%), които са работили в сивия сектор за период между една и пет години. Приблизително всеки трети пълнолетен жител на страната посочва, че в определен период от време е имал по-висок доход, а се е осигурявал на минималния осигурителен праг, като авторите на изследването посочват, че сивата заетост невинаги е въпрос на личен избор.
81,5% от хората биха предпочели да се осигуряват на реалните си доходи. Не е никак малък обаче делът на хората, които предпочитат да се осигуряват на минималния праг, а не върху цялото си възнаграждение – 11,1%. В тази група по-често попадат респонденти с ниско образование и живеещи в малките градове и селата. Същевременно това са предимно хора, които имат нисък стандарт на живот, и за които осигуровките са разход, който биха си спестили, ако имаха възможност, отбелязват от центъра.
7% са модерно мислещите, които при възможност биха предпочели да не се осигуряват, а да се застраховат, спестяват или инвестират средства, които да им осигурят достойни старини. Това разбиране е по-често срещано сред младите, които смятат, че могат по-добре да управляват личните си финанси.
Хубави пенсии, но откъде
Анализът на данните показва пряка връзка между периода, в който хората са се пенсионирани, и удовлетвореността от получаваната от тях пенсия. Сред пенсионираните през последните 5 години, неудовлетвореност от пенсията си са декларирали 42%, а сред пенсионираните преди повече от 11 години – 60%. Всеки десети пенсионер е напълно доволен от размера на получаваната пенсия. Това по-често са хора, пенсионирани през последните години.
Запитани откъде да се увеличат пенсиите, най-много хора сочат към бюджета – 47,1% смятат, че трябва да се увеличат средствата, заделяни от бюджета за пенсии. И сега всъщност плащаме половината пенсии оттам, т.е. от данъците си. 18,6% са посочили като вариант увеличаването на осигурителния принос, а по-модерни решения като сключване на пенсионна застраховка и участие в доброволен фонд са по-назад в анкетите.
Увеличението на вноските се подкрепя главно от хора в пенсионна възраст, а мнозинството работещи са твърдо против. Общият резултат е 41% категорично против увеличение, а 36% – за, сред тях и 13,3%, които са за “значително повишение”. И тук обаче всеки гледа в джоба на другите. 74% от посочилите, че не трябва да се увеличи вноската, все още не са пенсионирани. Хората, които са се пенсионирали и са прекратили трудовата си дейност, по-често от останалите посочват, че вноската трябва да се увеличи значително. По същия начин половината подкрепа за друга идея – премахване на максималния осигурителен доход, идва от хора, които няма да бъдат засегнати от нея.
Последната реформа на пенсионната система – тази от времето на Ивайло Калфин, започна именно като съчетание от увеличение на осигуровки (на два пъти с по 1%) и увеличение на възрастта и стажа. Ако по другите въпроси има някакво разнообразие от мнения обаче, то за увеличението на възрастта единодушието е почти пълно – 89,7% не го одобряват. На въпрос колко, според тях, трябва да бъде възрастта за пенсия, повечето хора все пак се вместват в интервала между 60 и 65 г., като средната аритметична величина на отговорите е 63,9 г. за жените и 65,8 г. – за мъжете. Припомняме, че тази година възрастта за жените е 62 г. и 2 месеца, а за мъжете – 64 г. и 7 месеца. Целта и за двата пола е да се работи до 65 г., като това не се харесва на българите – те смятат, че разликата в условията за мъжете и жените трябва да остане.
У нас се работи след пенсия само по принуда
Активният живот в третата възраст все още не е сам по себе си цел у нас. Нагласата за работа при изпълнени условия за пенсиониране е главно поради икономическа принуда – човек не може да си позволи да спре да работи, защото няма да може да свързва двата края. Това е мотивацията за 41,6% от хората. 39,4% казват, че ако не работят и след пенсиониране, няма да могат да си позволят висок стандарт на живот. Едва 6,3% остават за самочувствие и за да се чувстват полезни, 5,6% – за да не бездействат, а 5% – за да са сред хора. Повечето хора смятат, че трябва да може да се получават едновременно пенсия и заплата.
