Следващото Народно събрание да предвиди промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), с които да се установят конкретни ограничения, които да регулират семейните отношения по върховете на съдебната власт, след като прокурор Невена Зартова разказа за “семейството” на Петьо Петров-Еврото. Това е една от препоръките, описани в доклада на временната анкетна комисия по казуса с Мартин Божанов-Нотариуса. Докладът трябваше да бъде изслушан и гласуван на днешното заседание на комисията, но липсата на кворум блокира заседанието.
Част от останалите заключения и препоръки, описани в доклада, включват това МВР да съобщи резултата от проверката за това как е назначена на работа в Главна дирекция “Борба с организираната престъпност” (ГДБОП) съпругата на Мартин Божанов-Нотариуса – Гергана Божанова, както и кадровото досие на Божанов; Висшият прокурорски съвет да анализира действията на ръководството на Софийската районна прокуратура, а висшите прокурорски и съдийски съвет да анализират има ли нарушение на етичните правила на поведение на българските магистрати, за които има публична информация, че са посещавали “Осемте джуджета”, пише “Дневник”.
В него е синтезирана информацията от всички, които бяха изслушани по време на заседанията на комисията, а във финалната част са описани заключения и препоръки. Докладът трябваше да бъде изпратен до прокуратурата, МВР, Висшия прокурорски и Висшия съдебен съвет, както и до Инспектората към ВСС, но той не беше гласуван заради провала на последното предвидено заседание.
Доколкото заключенията в доклада не са обсъждани, приети и гласувани в комисията, те не са задължителни за нито една от институциите.
“Действията на ръководството на Софийската районна прокуратура следва да бъдат разгледани и анализирани от кадровия орган на прокуратурата – Висшия прокурорски съвет, включително и с оглед изясняване на посоченото от прокурор Мима Дамянова, че Мартин Божанов (а и адв. Велимир Атанасов) е бил виждан от нея в сградата на СРП и по-конкретно на етажа на ръководството на СРП”, се посочва в доклада по повод данните за контакти между бившата шефка на Софийската районна прокуратура Невена Зартова и хора около Мартин Божанов.
По повод семейните и роднински отношения, за които стана известно от думите на Зартова пред комисията, а и от изслушването на прокурор Радослав Димов (съпруг на един от заместник-ръководителите на СГП – Божидара Ганева-Димова), комисията отправя препоръка за промени в законодателството.
“С оглед недопускане концентрацията на власт в свързани лица, в следваща легислатура, при промени в съдоустройствения ЗСВ, следва да бъдат предвидени конкретни ограничения, които да касаят най-малкото заемането на позиции в ръководствата на отделни структури от един съдебен район”, пише в доклада.
В него се посочва и че комисията не е успяла да установи конкретни обвързаности между Петър Петров-Еврото и отделни магистрати, които връзки да могат да бъдат окачествени като неправомерни.
“Макар комисията да не може и да не е длъжна да се произнася по автентичността на тази публично достъпна информация, следва освен в рамките на производствата, по които са събрани, да бъдат разгледани и анализирани от кадровите органи на съдебната власт за евентуално нарушение на етичните правила на поведение на българските магистрати”, се препоръчва още в документа, който така и не беше прочетен и гласуван.
“За комисията остана неизяснен въпросът какви данни и информация за групи за влияние в прокуратурата през съответните периоди имат главните прокурори. Останаха неизяснени и по-конкретни въпроси като защо Петров със съдействието на Цацаров беше освободен като магистрат от ВСС през 2015 г. срещу парично обезщетение, вместо да му бъде образувано дисциплинарно производство, в който случай нямаше да получи обезщетение”, поставят въпроса в доклад от комисията.
“Също така Иван Гешев не даде адекватен отговор как, след като в публичното пространство се появяват подробни журналистически разследвания, осветяващи две отделни групи на влияние в съдебната система, а именно на Петър Петров в разследването “Осемте джуджета” и на Мартин Божанов в разследването “Списък за бърз контрол”, не последва никаква институционална реакция от страна на прокуратурата чрез нейния ръководител главния прокурор, насочена към разследване на представените данни”, пише още в документа.
“В тази връзка комисията счита, че липсата на институционална реакция, абсолютното неглижиране на представената в разследванията достатъчно конкретна информация е индикация за проблем с независимостта на прокуратурата по самите й върхове. А трябва да се отбележи, че в хода на работата на комисията стана ясно, че прокуратурата е имала практика да се самосезира по журналистически материали, но възниква въпросът дали това не се прави избирателно”, е едно от заключенията на комисията.
За да се изяснят тези обстоятелства и (без)действия, комисията препоръчва задълбочено изследване на въпроса от страна на Висшия прокурорски съвет и настоява за пълно и всеобхватно разследване от страна на прокуратурата на тези казуси и замесените в тях лица с цел разкриване на обективната истина.
Комисията посочва, че Инспекторатът към ВСС следва да инициира проверка за спазване на принципа за случайно разпределение на делата във всички звена на прокуратурата, в които има създадени такива отдели, и доколко практиката по създаване на такива отдели, утвърдена или не във вътрешни правила за случайно разпределение на дела и преписки, съответства на законовото изискване за случайно разпределение.
“Назначаването на г-жа Гергана Божанова в ГДБОП предизвиква обществен интерес поради следните обстоятелства: а) в настоящия момент Любомир Янев е заместник-началник на отдел “Криминална полиция”, в който се разследва убийството на Мартин Божанов; б) Любомир Янев е бил директор на ГДБОП по времето, когато е проведен и завършен външният конкурс за назначаването на Гергана Божанова в ГДБОП; и в) публично осветената дейност на Мартин Божанов би следвало да е оперативен интерес за ГДБОП”, пише в доклада.
Посочва се също, че в момента тече комплексна проверка за установяване на данни за контакти на служители на МВР с Мартин Божанов, а според неприетия доклад на парламентарната комисия резултатите трябва да бъдат огласени публично от МВР.
Също така според доклада МВР трябва да предостави информация за статуса на Мартин Божанов като сътрудник на МВР, още повече че към настоящия момент Божанов е вече покойник и поддържането на тайната около неговия статус не е необходима за целите на оперативната работа на МВР.
По въпроса за охраната на “SS клуб” и ресторант “Осемте джуджета” се припомня, че по твърдения на МВР ведомството не е осигурявало охрана на двете заведения.
“Същевременно от страна на МВР беше посочено публично, че с оглед разпространените в медийното пространство снимки на лица, за които се твърди, че са на полицейски служители, които са осъществявали нерегламентирана дейност по охрана на лица и обекти (SS Клуб и р-т Осемте джуджета), министърът на вътрешните работи е разпоредил извършването на проверка. С оглед обществения интерес комисията възлага на МВР да оповести публично резултатите от тази проверка”, пише в документа.
В доклада се коментира и избирателното поднасяне на информация на обществеността, заради което “в следваща легислатура следва да бъдат обмислени законодателни изменения във връзка с правната уредба на следствената тайна, които да гарантират прилагането на единен и обективен критерий при разгласяване на материали по разследването и за обективно информиране на обществеността за работата на прокуратурата при случаи с надделяващ обществен интерес, като се съобразят стандартите, заложени в становищата на Консултативния съвет на европейските прокурори”.
