Великден e един от най-важните празници в християнския календар. Както ни казва Библията, Божият Син умира в мъки, за да изкупи нашите грехове и по този начин Исус превръща кръста в най-големия символ на християнството.
Тук ще разгледаме разпъването на Христа на кръста и ще се опитаме да разкажем някои малко известни исторически факти, свързани с това събитие.
Исус е бил разпънат на “място на черепа”
Според Новия Завет Исус е разпнат на кръст на мястото, наречено Голгота, което по онова време било в покрайнините на стария Ерусалим. На арамейски, езика на Юдеите, Голгота се превежда като “мястото на черепа”, тъй като това място е било хълма, чиято форма е наподобявала череп. Днес точното местоположение на Голгота все още е предмет на горещи спорове.
Исус е бил разпънат на 33 г.
Историци вярват, че Христос е бил разпнат в петък, 3 април 33 година от н.е. Въпреки, че са споменавани и други дати, включително 7 април 30 г. и 25 април 31 г., тезата, че Исус е починал през 33 г. звучи най-вероятна поради налични писмени контекстуални доказателства, както и геоложки фактори, като например земетресение, на което ще се спрем малко по-натам.
Христос издъхва в 3 часа следобед
Според евангелията Божият син умира около 15:00 ч., след като е прекарал шест часа, прикован на кръста.
Земетресение наистина се е случило
Когато Исус издъхва, Писанията твърдят, че земята била разтърсена от трус. В Евангелието от Матей, глава 27, се казва: “И когато Исус извика със силен глас, той издъхна. В този момент завесата на храма се разкъса на две отгоре до долу. Земята се разтресе, скалите се разцепиха и гробниците се разтвориха.
Според геологът Джеферсън Уилямс, в периода на смъртта на Исус наистина е имало сеизмична активност. Въпреки че е невъзможно да се каже дали земетресението се е случило точно в момента на смъртта на Исус, исторически факт е, че по това време в района действително е ставала сеизмична активност.
Понтийски Пилат действително е обявил Исус за невинен
Пилат Понтийски е позорно известен като римския управител, който осъжда Исус на смърт чрез разпятие. По-малко известен обаче е фактът, че Пилат първоначално признава Исус за невинен според римския закон. Еврейските лидери са онези, които заявяват, че той е виновен за много сериозно религиозно престъпление на богохулство, според еврейския закон. Те заявиха, че твърдението на Исус, че е Божият син, е обидно за Бог. Страхувайки се от репресии, Пилат отмени първоначалното си решение и осъди Исус на смърт.
Именно еврейски лидери заявиха, че той е виновен за много тежкото религиозно престъпление – богохулство, според еврейския закон. Категорични са, че обявлението на Исус за Сина Божий, наскърбява Бога. Опасявайки се от репресии, Пилат отменя първоначалното решение и осъжда Исус на смърт.
Разпъването на кръст не е римско изобретение
Практиката на обвързване на жертвите на дървена греда или стълб не е един от многото изобретения, които римляните са дали на света. Всъщност, тази жестока форма на смъртно наказание, датира от асирийците – една от най-старите известни цивилизации в света. През 6 век преди нашата ера персите системно са използвали разпятието на кръст, но то става особено популярно след нахлуването на Александър Македонски в Персия, когато този жесток метод на наказание се разпространява по цялото Средиземноморие.
Римляните са открили разпятието по време на Пунически войни в 3-ти век преди нашата ера, след което те са прекарали следващите няколкостотин години в усъвършенстване на това ужасно смъртно мъчение.
Римско разпъването на кръст е съвсем различно нещо
Въпреки че не са измислили разпъването на кръст, на римляните може да се припише заслугата за въвеждането на “дизайна” на кръста, на който Исус в крайна сметка е бил разпнат. Те обаче не били склонни да използват този смъртен метод върху своите граждани, а по-скоро са го практикували най-вече като тактика за обезсърчаване на бунтове. В историческите анали е описано масово разпъване след въстанието на робите, ръководено от Спартак около 71 г. пр. След потушаването му са били поставени 6 000 кръста, които са били зловещо наредени по Via Appia (пътят, свързващ Рим с Капуа).
Римското разпятие било последното мъчение
Както ни раказват евангелията, Исус е бил публично бит, подиграван и заплюван, преди да бъде накаран да носи венец от тръни и тежкия кръст на гръб. Това е била обичайна практика за осъдените на смърт чрез разпъване от ръцете на римляните. Повечето жертви първо са били събличани голи, бичувани, подигравани и осакатявани. Издевателствата над семейството на жертвата също били нещо обичайно. Разпъването на кръст се явявало последната част от един ужасяващ и нечовешки метод на екзекуция.
Някои жертви умират от раните си, преди дори да стигнат до кръста, докато други прекарват от няколко часа до дни, висящи на прътите и умирайки бавно от задушаване.
Понякога римските войници проявявали милост и чупели краката на разпнатите, за да предизвикат по-бърза смърт. Това обаче не се е случило на Исус, тъй като когато войниците идват да го проверят, той вече е бил мъртъв. Вместо това те пробиват хълбока му, за да се уверят, че не е жив.
Малко вероятно е Исус да е бил прикован през ръцете
Докато писанията казват, че Божият син е получил рани в ръцете си, съвременният научен анализ поставя под съмнение дали този метод би задържал Исус на място, дори когато краката му също са били заковани. Ноктите най-вероятно щяха да се отделят през пръстите му под напрежението на телесното му тегло, смятат учените.
Вместо това се предполага, че Исус е бил прикован през китките си, по-здрава част от тялото, способна да го държи на място. Това обаче противоречи на евангелията и на преобладаващите образи на разпъването на Исус. Но без очевидци е малко вероятно някога да разберем със сигурност какво точно се е случило на разпети петък.
