Денят на Христовото Разпятие е най-скръбният за християнската общност, единственият, в който не се извършва Света литургия. Няма и Свето Причастие, защото Сам Господ се е принесъл в жертва чрез кръстната смърт на Своя Син.
Тишината изпълва сърцата на вярващите, които поглеждат навътре в себе си, за да изпитат съвестта си. Свели глава, те се обръщат към Бога с благодарност и смирение към саможертвата на Христос – жертвеният Агнец, който отменя жертвоприношението от Стария завет и установява Евхаристията, като извор на вечния живот и пребиваване в Бога.
В България Разпети петък е почивен ден, в който храмовете се изпълват с миряни. Рано сутринта, преди богослужението, наречено Царски Часове, в средата на храма, пред изнесеното на Велики Четвъртък Разпятие, се разполага украсеният с цветя Христов “гроб”.
В края на службата, свещениците изнасят от олтара плащаницата с везаното изображение на Тялото на Иисус Христос, снето от Кръста.
След като свещенослужителите се поклонят, идва ред на миряните, които в знак на смирение и покаяние преминават под плащаницата.
Според представите на мнозина минаването под масата се прави за здраве, късмет и опрощаване на греховете. Църквата обаче счита тези тълкувания за неправилни. Християните идват в храма и носят цветя така, както се отива на погребение на близък и скъп човек. Пристъпват с молитва към издигнатия гроб на Христос и благоговейно се покланят на изображението, а след това целуват последователно Христовото Тяло извезано на Плащаницата, Евангелието и Кръста и полагат цветята.
Навеждат се и преминават под издигнатото място, като по този начин изразяваме нашето преклонение, смирение и скръб пред гроба Господен, но също и благодарност за изкуплението което ни дари Спасителят. После отново се покланяме пред издигнатия голям Кръст, изображението на св. Богородица и св. Йоан Богослов и ги целуваме. Свещеникът ни дава цвете за благословение и духовна утеха символ на надеждата и вярата, че още малко и гроба ще остане празен и Христос ще Възкръсне.
Отнасяме цветето в дома си и го поставяме над иконите, за да ни напомня, че очакваме великия ден. В този смисъл минаването под масата не от суетна вяра за здраве, късмет и прощаване на греховете, а водени от чиста и силна вяра се покланяме на Христовия гроб.
Поклонението на плащеницата продължава две денонощия, до късно в събота вечер, когато тя се внася обратно в олтара – минути преди пасхалното шествие на кръста. В този ден от Страстната седмица постът е особено строг – църквата повелява тогава да не се яде и да не се пие нищо – дори вода.
