Велика събота е. Това е денят на оплакването и погребението на Исус. Тялото на Спасителя е увито в плащеница, положено е в гробница, която е запечатана, а на вратите ѝ е поставена стража. Тази история е свързана с една от най-разпознаваемите реликви на християнската църква – Торинската плащаница.
Плащаницата е с размер 4,4 метра на 1,1 метра. Изтъкана е от лен. Съхранява се в Храма на Светата плащеница в Торино, Италия. На нея – съвсем бледо – може да се види отпечатък на човешко лице и тяло. Християните и най-вече католиците смятат, че това е изображението на Христос след смъртта му.
Ликът на човека, погребан с тази плащаница, може да се види по-ясно ако тя е заснета в черно-бяло и се обърне в негативен образ.
За първи път плащаницата се споменава в исторически текстове през 1354 г., когато е изложена за поклонение във Франция. Малко по-късно тя е обявена за фалшификат от местен епископ. Плащаницата се мести в храма в Шамбери, където през 1532 г. е сериозно повредена от пожар.
Плащаницата отива в Торино през 1578 г. и е там и днес.
Изображението на плащаницата е на мъж с брада, мустаци, дълга до раменете коса, разделена на път по средата. Мъжът е мускулест и висок. Червено-кафявите петна върху плата кореспондират с местата на библейските рани върху тялото на Христос след разпъването му на кръста.
Дори библейските текстове не са единодушни в какво точно е било увито тялото на Христос след смъртта му. Според евангелието на Матей, Марк и Лука, Йозеф от Ариматея увива тялото на Исус в парче ленен плат. Според евангелието на Йоан той е използвал ленени парчета.
Науката, която се занимава с анализиране, документиране и реставриране на Торинската плащаница се нарича синдонология и идва от гръцката дума, която описва погребалния плат на Исус.
Първите директни научни проверки на Торинската плащаница са били от 1969 до 1973 г. Тогава се формира т.нар. Проект за проучване на Светата плащаница – единствената група от хора, която има директен достъп до реликвата.
През октомври 1978 г. екип от учени взима 32 проби от повърхността на плата, за да тества пигментите. Според химичния анализ бледото изображение на ленения плат е направено с много разредена червена охра и желатин. Предполагаемите петна от кръв са изработени от пигмента вермилион и колаген, като химиците установяват, че няма никакви останки от истинска кръв върху плата.
Други тестове казват, че изображението на плащаницата не може да бъде обяснение от присъствието на пигменти. По-късен анализ установява, че охрата в плата не е използвана за създаване на изображението.
През 1988 г. се провежда първото въглеродно датиране на плащаницата – метод, който по това време е нов и реликвата е една от първите, която е тествана с него. Учените установяват с 95% точност, че материалът на плащаницата е създаден по някое време между 1260 и 1390 г. сл. Хр.
Исторически анализ на използвания плат установява, че той не е произведен във времето на Христос в Ерусалим. Извършени са и няколко анатомични анализа на човешкото изображение върху плата. Според тях пропорциите на тялото не са реалистични. В същото време анализ на НАСА установява, че плащаницата наистина е използвана за увиване на тяло с ръст 1,75 см.
През годините редица екипи се изреждат, за да тестват Торинската плащаница с надеждата да докажат със сигурност нейната автентичност или напълно да я отрекат.
До 1506 г. плащаницата не се смята за истинска, но тогава папа Юлий II я обявява за автентична със свой декрет.
Католическата църква легитимира Торинската плащаница като „свещен предмет, единствен по рода си“, както казва папа Пиус XII. Според папа Йоан Павел II плащаницата е „уникална реликва, огледало на Библията“.
В по-новата история папа Франциск е по-внимателен, но също не отрича автентичността на плащаницата. През 2013 г. той я нарича „икона на човек обруган и разпънат“. Тогава Торинската плащаница е изложена за поклонение в храма в Торино по повод Великден. Папа Франциск много внимателно подбира думите си и казва, че „Мъжът от Плащаницата ни кани да помислим за Исус от Назарет“.
През 2015 г. папа Франциск посещава Торино, за да се помоли и преклони пред Торинската плащаница.
