Днес е Възкресение Христово – Великден – най-големият празник за всички православни християни, наричан празник на всички празници. Смята се, че възкресението на Исус Христос е най-великото събитие в историята на човешкия род.
Великден е сред така наречените подвижни празници и се определя в зависимост от първото пролетно пълнолуние. Според православната традиция Възкресение Христово се предшества от Великия пост. Той започва седем седмици преди Великден и включва 40 дни и Страстната седмица. Утвърден е в памет на 40-дневния пост на Исус Христос и на последната седмица от земния живот на Спасителя, на неговите страдания и на смъртта му на кръста.
През това време християните трябва да се покаят, да очистят душите и телата си и по такъв начин да се приготвят за достойното посрещане на християнския празник. Според народната традиция Великден отбелязва възкръсването на природата за нов живот, победата на пролетта над зимата.
И в обичаите, и в обредите тясно се преплитат езичеството и християнството, което определя колоритността на българския Великден. Обредните хлябове за празника се месят на Велики четвъртък. Украсяват се с различни шарки, изваяни от тесто, като повечето изображения имат символично значение. Обикновено в украсата се включват червени и бели яйца. Приготвят се по няколко обредни хляба – един се нарича за къщата и се раздава на Великден на членовете на семейството, други се даряват на кумове и на роднини.
По традиция през празничните дни на Великден се посещават родители и кумове, като се носят великденски козунаци и боядисани яйца, за да се засвидетелства обич и почитание. На Великден е първото хоро, което се играе след Сирни Заговезни. То е буйно и весело. И е израз на радостта на хората от възкръсването на природата за нов живот, на надеждата им, че тя ще ги възнагради щедро за труда им през идващото лято, на вярата в победата на доброто над злото.
Имен ден на Великден празнуват Велико, Величко, Велика, Величка, Велин, Велина, Велко, Велка.
