Първи известия за празнуването на братята Кирил и Методий на 11 май във възрожденската ни книжнина, намираме в “Христоматия славянского язъка” от 1852 година на Неофит Рилски.
През 1857 година денят на светите братя е почетен в българската църква “Св. Стефан” в Цариград, заедно със служба и за свети Иван Рилски. От страниците на Цариградски вестник от 26 април 1858 година будните ескизаарски граждани научават, че в Пловдив и други градове българите започнали да честват вместо “Три светии” “Св. Св. Кирил и Методий” като училищен празник.
От 1863 година 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. След Освобождението 11 май става общоучилищен празник на славянските първоучители. Тогава се заражда идеята за химн.
През 1892 година в Русе, Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва “Върви народе възродени”. През май 1901 година учителят от Петокласното Ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към стихотворението. С въвеждането на Григорианския календар през 1916 година празникът, отбелязван от държава и църква, вече се чества на един ден – само на 24 май. След 1969 година се провежда изкуствена секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар, затова днес вече си имаме два празника – църковен (11 май) и светски (24 май).
В годините на засилен интерес към историческо ни минало и преоткриване на важни моменти свързани с периоди на възход на българската държава, нашите възрожденци отделят достойно място на ролята на славянските просветители за културно-историческото развитие на Източна Европа. След повече от един век – през 1980 година, това признание ще дойде и от папа Йоан Павел II, който ги обявява за покровители на Европа.
Имен ден празнуват Кирил, Кирилка, Методи, Метко, Киро, Кируша, Владо, Властимир, Властимира, Всевлада.
Над 600 са русенците, които празнуват имен ден днес, когато отбелязваме деня на Светите равноапостолни Кирил и Методий.
Справка в отдел „Гражданско състояние” показва, че на територията на Община Русе живеят 477 мъже с името Кирил; 24 дами, наречени Кирилка; 18 са русенците кръстени Киро; също толкова носят името Кирчо и едва 7 са жените, наречени Керана. Само един русенец носи името Кирко. Методи се казват 56 русенци, а 10 човека са с името Методий.