https://ruse.news/wp-content/uploads/2022/09/ruse-1148h90.png
https://ruse.news/wp-content/uploads/2022/09/ruse-1148h90.png
https://ruse.news/wp-content/uploads/2022/09/ruse-1148h90.png
НачалоИзбрано от редактораОбщо 44 висши училища няма да отворят днес

Общо 44 висши училища няма да отворят днес

В изпълнение на решението на Общото събрание на Съвета на ректорите от 17 май, ръководителите на 44 висши училища и университети обявиха 20 май за ден, в който за първи път от много години академичните институции няма да отворят врати, с изключение за дейности с неотложен характер.

Обявеният обаче през изминалата седмица протест на 20 май от 11:00 ч. пред Министерството на финансите няма да се състои, съобщиха вечерта на 17 май от Синдиката “Висше образование и наука” към КНСБ и от Синдиката “Висше образование” към КТ “Подкрепа”, на брифинг в Министерския съвет.

В позицията от 17 май на Съвета на ректорите се казваше, че “това не е протест за заплати, а протест срещу потъпкването и поставянето в ъгъла на значимостта на образованието и науката”. “Разглеждаме обещаните 39 млн. лева за индексиране на трудовите възнаграждения на академичния състав и 12% увеличение на възнагражденията на административните структури към университетите като първа, но недостатъчна стъпка в правилната посока. Това са пари, които са предвидени за висшето образование още в края на миналата година и е необяснимо тяхното забавяне до степен, да се налага да ги изискваме по такъв начин”, се посочваше в документа.

В понеделник, 20 май, в 44 висши училища и университети няма да има учебни занятия и няма административно да се обслужват студенти, но във висшите училища ще се изпълняват тези дейности, които са неотложни и не могат да бъдат отменени, каза за БТА и БНР проф. д-р Миглена Темелкова – председател на Съвета на ректорите, вечерта на 17 май, на церемонията за връчването на наградите за наука “Питагор”. Тя е ректор на Висшето училище по телекомуникации и пощи, и обясни тогава какви са тези неотложни дейности в университетите. Проф. Темелкова уточни, че това са дейности, които са свързани с научни журита, с държавни изпити и с други изпити, с журита за развитие на академичния състав и с клинични дейности в медицинските университети.

Сред тези 44 висши училища, които ще са затворени, ще има и частни университети, уточни за БТА проф. Миглена Темелкова. Тя съобщи, че всеки университет на сайта си ще публикува информация за това какво ще се случва на 20 май и какви неотложни дейности ще могат да бъдат осъществявани. Нека студентите проверят на сайта на своя университет, за да знаят дали ще имат занятия на 20 май, препоръча на младите хора председателят на Съвета на ректорите. “Ако студентите от някои от медицинските университети имат клинично упражнение, което е свързано с процес, който не може да бъде отложен за друго време, те няма как да не влязат в това клинично занятие”, каза проф. Темелкова.

Тя заяви за БТА и БНР, че “протестът на Съвета на ректорите не е свързан толкова с финансовите възнаграждения на работещите във висшето образование и това е една част от него. “Протестът ни цели да заостри вниманието на политиците към проблемите на висшето образование, които се трупат година след година и в последните три години ескалираха”, коментира проф. Темелкова.

Според нея “няма последователна, няма целенасочена политика в областта на висшето образование и това е акцентът на този протест”. Време е политиците да се обединят по темите за развитието на висшето образование, подчерта председателят на Съвета на ректорите и уточни, че ректорите на университетите “ще искат конкретни действия от политиците след изборите”.

Отново на 17 май се състоя и брифинг в Министерския съвет, на който служебният премиер Димитър Главчев съобщи, че е постигната договореност още 40,7 млн. лева да бъдат отпуснати за висшето образование, след среща с представители на синдикатите. Това е постигнато в резултат на разговори между вицепремиера и финансов министър Людмила Петкова, с министъра на образованието проф. Цоков и с представители на синдикатите, уточни тогава служебният премиер.

Заслугата е на синдикатите, както и първия път, когато бяха отпуснати 39 млн. лева, за които ви съобщихме онзи ден. Казахме, че ще бъдат продължени разговорите и в резултат на тези продължени разговори можем да кажем, че има още 40,7 млн. лв., каза в петък премиерът Главчев и уточни, че средствата ще бъде осигурени за сметка на други разходи.

На брифинга Валери Апостолов от Синдиката “Висше образование” към КТ “Подкрепа” каза, че протестът, обявен за 20 май, се отлага, тъй като “първата стъпка е изпълнена”. Синдикатите подчертаха също, че протестната готовност остава, докато не се реализират и следващите средства по Закона за висшето образование.

“Малко над 80 млн. лв. ще получат до дни държавните висши училища за увеличение на възнагражденията на академичния и неакадемичния състав от 1 януари и за вдигане на стипендиите на докторантите във всички университети, в Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), Българската академия на науките (БАН), Селскостопанската академия (ССА) и научните институти към здравното министерство от 1 април. За отпускането на средствата Министерският съвет прие две постановления, като срокът за изпълнението им е 20 и 23 май”, заявиха от ВОН-КНСБ. И отбелязаха, че “бързото и успешно провеждане на преговорите доведе до отмяна на обявения за понеделник, 20 май, протест. ВОН-КНСБ обаче остава в протестна готовност до 30 юни, когато трябва да бъде постигнато пълното изпълнение на всички постигнати договорености”.

“Първото постановление на Министерския съвет (МС) е за вече наличните в бюджета 39 млн. лв. Те бяха извоювани от ВОН и КНСБ през декември миналата година между двете му четения в Народното събрание, тъй като внесеният от правителството проектобюджет не предвиждаше такава сума. Въпреки това до момента средствата не бяха отпуснати. Още в понеделник парите ще са по сметките на държавните университети. С тях със задна дата от 1 януари началната основна заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища – асистент, се вдига от 1810 лв. на 2100 лв.”, съобщават от ВОН-КНСБ.

И уточняват, че второто постановление на МС е за договорените на 17 май със служебния кабинет нови 40,7 млн. “При вече начална заплата на асистент от 2100 лв., 7 млн. лв. от общата сума се заделят за запазване на настоящите съотношения на възнагражденията между отделните академични длъжности, като със задна дата от 1 януари те се увеличават с по 290 лв. Пак от началото на тази година заплатите на неакадемичните служители в университетите се увеличават с 200 лв., като за целта са предвидени 26 млн. лв. Останалите 7,4 млн. лв. са за вдигане на стипендиите на докторантите от 1 април. Те се разпределят по следния начин – за МОН: висшите училища – 6,9 млн. лв.; за БАН: 409 000 лв.; за МОСВ – НИМХ: 25 200 лв.; за МЗХ – ССА: 29 000 лв.; за МЗ: 48 600 лв., информират от ВОН-КНСБ.

Според синдиката, “общо 184 млн. лв. са необходими за повишаване на заплатите, за да се изпълни ЗВО, влязъл в сила от 1 април 2024 г. за държавните висши училища, БАН, НИМХ, ССА – за начална заплата на асистент от 2516 лв. (както предвижда чл. 92/ЗВО); начална заплата на длъжност с висше образование – 2013 лв. (чл. 53/ЗВО); начална заплата на длъжност със средно образование – 1610 лв. За НИМХ конкретно преговорите продължават за заплати и за статута, и за проекта за дейността, уточняват от ВОН-КНСБ.

Подобни статии

КОМЕНТИРАЙ

Моля, въведете вашия коментар!
Моля, въведете името си тук

ПОСЛЕДНИ НОВИНИ

X