Година след като бе подложен на първото по рода си лечение на глиобластом, австралийският топлекар Ричард Сколиър не носи следа от заболяването.
Експерименталната терапия, приложена на прочутия патолог, е базирана на собствените му иновативни изследвания за меланом, разказва Би Би Си. Подвидът на рака на мозъка, от който страдал професорът, бил толкова агресивен, че повечето пациенти живеят по-малко от година след поставянето на диагнозата. Както той казва, неговият рак се оказал най-лошия от най-лошите.
В средата на май обаче 57-годишният специалист обяви в социалната мрежа X (Туитър), че последният му ядреномагнитен резонанс не е показал рецидивиране на тумора.
“Честно казано, бях по-нервен, отколкото при всеки предишен скенер – признава докторът. – Развълнуван и възхитен съм, няма как да съм по-щастлив.”
Че докторът има рак на мозъка в 4-и стадий, станало ясно през юни миналата година, когато получил припадък по време на ваканция в Полша.
Професор Сколиър е един от най-уважаваните в Австралия медицински умове и наскоро бе удостоен със званието “Австралиец на годината” заедно със своята колежка и приятелка Джеорджина Лонг.
Признанието е за техния съвместен труд върху меланома, смятан за много голям пробив в лечението на този тип рак. Австралиецът е автор на 700 научни статии и на книги по темата.
Той е офицер на Ордена на Австралия за особени заслуги към медицината.
Заедно с Лонг са съдиректори на института за меланомата в Австралия и през последното десетилетие съсредоточават усилията си върху изследвания за имунотерапията, която използва имунната система на организма, за да бъдат атакувани раковите клетки.
Проучванията на двамата лекари водят до драматично подобрение при пациенти в напреднала фаза на меланом в световен план.
50% от тях сега получават шанс да се излекуват при едва 10% преди.
Именно тези проучвания използвала доктор Лонг заедно с екип от медици при лечението на проф. Сколиър с надеждата да бъде открита успешна терапия и за неговия рак.
Според настоящия протокол за този тип рак на мозъка, който не се е променял близо 2 десетилетия, туморът трябва да се премахне оперативно веднага, след което да се приложи курс на радио- и химиотерапия.
При меланома проф. Лонг – която също е прочут онколог – открила, че имунотерапията работи по-добре, когато се използва комбинация от лекарства и когато те се приемат преди каквато и да било операция за премахване на тумора.
И така преди година проф. Сколиър става първият пациент с рак на мозъка в света, подложен на предоперативна имунотерапия с комбинация от медикаменти.
Той също така е и първият, получил персонализирана ваксина с характеристиките на неговия собствен тумор, която засилва способностите на лекарствата да атакуват рака.
Рискът от експеримента бил огромен. Или както Сколиър се шегува днес, да се приложи тази терапия към рак на мозъка е било направо “безмозъчно”.
Повечето онколози били скептични, че лекарствата изобщо ще достигнат до мозъка му, а дори да го направят – че имунната му система ще реагира. Според тях имало опасност пациентът да умре по-бързо.
Много видове рак на мозъка растат толкова бързо, че дори двуседмично забавяне на операцията може да означава, че е твърде късно за операция, е било мнението им. Лекарствата за имунотерапия са доста токсични, особено когато са смесени, така че е можело да бъде отровен.
Но след няколко много трудни месеци в началото на годината, когато трябвало да се справя с епилептични припадъци, проблеми с черния дроб и пневмония, проф. Сколиър твърди, че се е почувствал значително по-добре.
