Преди 111 години денят отново е събота. В 11.28 ч. на 1 юни 1913 г. Северна България е разтърсена от 7-ма степен по Рихтер. Епицентърът е в Горна Оряховица на дълбочина от около 10 км. Зоната на разрушение обхваща 1000 кв. км, а трусът е почувстван в цяла България.
Последиците са катастрофални. Във Велико Търново историческите църкви „Св. Св. Петър и Павел”, „Св. Четиридесет мъченици”, „Св. Димитър”, „Успение Богородично” са в развалини. В различна степен са повредени строените от Колю Фичето църкви „Св. Константин и Елена”, „Св. Никола”, „Св. Св. Кирил и Методий”, „Св. Спас”, а катедралният храм „Рождество Богородично” е напълно разрушен. Много от административните и жилищни сгради са необитаеми без да се извърши основен ремонт. Най-катастрофално е пострадала мъжката гимназия „Св. Кирил”, която е служила за лазарет и под руините и остават десетки войници, ранени в Балканските войни.
По данни от регистъра на актовете за смърт за 1913 г., броят на регистрираните загинали във Велико Търново на 1 юни в 11.30 ч. е 20 души и 1 починал в 14.00 ч. Броят на починалите по-късно и ранените не може да се установи. Месеци след земетресението е съставена техническа комисия, за да установи стойността на щетите от разрушените здания. Тя разпределя сградите в шест категории, в зависимост от степента на разрушенията, а общата стойност на щетите на сградния фонд е изчислена на 12 316 000 лв.
Не по-различно е положението и в епицентъра на земетресението Горна Оряховица. Според агентите на тогавашното застрахователно дружество „България” сградния фонд на града е унищожен 85%, в съседните Лясковец и Долна Оряховица пораженията са 55-60%. Под руините на разрушените сгради загиват 16 човека. Напълно са разрушени сградите на новия театър и казиното, хотел „Борис”, сградата на клона на БНБ, читалище „Напредък”, сградите на захарната фабрика и керамичната фабрика „Централа”. Църквите „Св. Троица”, „Св. Георги”, „Св. Богородица”, „Св. Атанасий” са напълно разрушени. В руини са и основното училище и Девическата гимназия в града.
