Като безпрецедентна определя заповедта на зам.-министъра на културата Чавдар Георгиев, с която обявява несъществуваща къща за недвижима културна ценност, фирмата “Арко Асетс Риалти” ЕООД. Тя е собственик на къщата на столичната ул. “Велико Търново” 32, която е разрушена. А според предписанието на Георгиев трябва да бъде възстановена в оригиналния й вид.
На мястото на парцела няма нова сграда. Съборената къща е била недвижима културна ценност в периода 1976-1993 г., след което статутът й е свален заедно с на още 30 други сгради. “Арко Асетс Риалти” я придобива след 2000 г.
От компанията обясняват, че инвестиционните намерения са публично оповестени и там няма да се построи нещо различно от това, което позволява законът, става ясно от позиция, изпратена до “24 часа” от управителя на фирмата Стефка Костова. Влезлият в сила Подробен устройствен план (ПУП) предвижда изграждането на многоетажна сграда с височината на всички околни, уточняват от дружеството. Планът е бил обжалван от съседи на две инстанции, но е потвърден от ВАС на 14 декември 2020 г. Самият ПУП е бил изготвен със знанието и съгласието на Министерството на културата и Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН), подчертават още от фирмата.
През март 2018 г. обаче започва административно производство сградата да бъде обявена за недвижима културна ценност – подадено е заявление от съсед до НИНКН. Собственикът на имота съдейства изцяло на експертите от НИНКН, за да изготвят оценките си. Следват обаче 4 г. чакане институтът да излезе със становище за статута на сградата, но това не се случва. От фирмата акцентират, че четирите години далеч надхвърлят всички законови срокове за административно решение.
В продължение на тези 4 г. НИНКН не изготвя предварителна оценка и не се възползва от законовите си правомощия до приключването на процедурата да декларира сградата за обект на недвижимото културно наследство, като ѝ осигури временен режим на опазване, уточняват от фирмата. В резултат на това през февруари 2022 г. собственикът пристъпва към разрушаването й, спазвайки всички законови изисквания, като отново получава удостоверение от НИНКН, че сградата не е паметник на културата.
При разрушаването са направени проверки от полицията, от община “Оборище” и от Министерството на културата и не е открито никакво нарушение. Фирмата посочва още един факт – на 9 февруари 2022 г. Инспекторатът за опазване на културното наследство издава протокол, че сградата не притежава защитен статут и разрушаването й е законно.
На 30 ноември 2022 г. – почти 10 месеца след като къщата е разрушена, директорът на НИНКН изненадващо дава предложение да й бъде предоставен статут като архитектурно-строителна и историческа недвижима културна ценност от местно значение. Близо година и половина по-късно – на 12 април 2024 г., зам.-министърът на културата издава заповед за предоставяне на статут и режим на опазване на несъществуваща сграда и иска да се изготви проект за нейното преизграждане.
От “Арко Асетс Риалти” посочват, че заповедта на зам.-министър Георгиев е не само абсурдна, но и незаконосъобразна поради липсата на сграда. Не можело да се придаде защитен статут на нещо, което не съществува. А обявяването на несъществуваща сграда за недвижима културна ценност представлявало опасен прецедент, който създава предпоставки за лавина от дела срещу държавата и изплащане на обезщетения от държавния бюджет.
Според собственика на имота не съществува и законово основание, което да позволява на Министерството на културата да дава разпореждания кой какво трябва да построи в собствения си парцел, категорични са от “Арко Асетс Риалти”. И припомнят, че това нарушава конституционно право. От фирмата посочват, че уважават институциите и излагат фактите, защото във всеки правен спор има поне две страни. Очакват съдът да добави и други квалификации, когато се произнесе по подадената от тях жалба срещу заповедта на зам.-министър Чавдар Георгиев.
Според мотивите във въпросната заповед съборената къща “притежава научна и културна стойност като представител на типа богата еднофамилна къща от началото на 30-те години на XX век, изградена в стила на модернизма между двете Световни войни”. Освен това сградата се явявала акцент в градоустройствената среда поради своето специфично разположение в ъглов имот с озеленен двор.
