Видовден е денят на възмездието. Тогава всеки получава заслуженото си и бива наказан за делата си. По стар стил Видовден се отбелязва на 28 юни, а по нов – на 15 юни. Интересното е, че денят не е включен в църковния календар, тъй като не съществуват сведения за светец, носещ това име.
В миналото на този ден старите българи са правили молебени против градушки, защото всички знаем колко опасни за реколтата са градушките и на какъв глад могат да обрекат хората, ако унищожат реколтата, затова денят се свързва и с имената на „светците градушкари”, Елисей и Вартоломей, които изпращат природни стихии, най- вече градушки. Те поразяват провинилите се, които заслужават наказание.
Вида била тяхна сестра и според народния фолклор, наблюдавала какви бели и пакости вършат нейните братя и после ги наказвала. Оттук произлиза и вярването, че ще дойде Видовден, т.е. Провидението ще накаже всеки за неговите грехове.
Народът използва и още един израз, че Господ прощава, но не забравя. За да не бъдат разгневени Вида, Елисей и Вартоломей, на този ден в миналото не вършели домакинска работа.
15 юни в народната митология е като „денят на Страшния съд”, когато всеки очаква възмездието си. Вида наподобява римската Темида, която отсява истината от лъжата. Защото от хилядолетия хората са вярвали, че дори и съдът да сгреши, идва Видовден, когато всичко си идва на мястото и всеки съгрешил получава наказанието си.
Освен с предстоящото възмездие, в България денят се свързва и с култа към Слънцето. Хората го посрещат в ранни зори, вярвайки, че то ще им даде здраве и сила. Младите момичета изнасят дрехи от чеиза си и ги простират по оградата, за да се огреят от слънцето и да се видят от момците и съседите.
Както на много други празници, така и на Видовден се изпълняват „любовни ритуали” и гадания. На Видовден момите изнасяли своите чеизи и ги простирали на оградите. По този начин ги проветрявали, слънцето ги напичало, но не само това. По-важното било да ги видят съседите и ергените. Както на много други празници, така и на Видовден се изпълняват „любовни ритуали” и гадания.
В навечерието на празника момите се мият с „видовденска” вода, събирана от росата по растенията. Вярвали са, че тази вода ще направи косите им по-буйни, а лицата им по-красиви. Отрязвали са три стръка от растението шавар и са го наричали с имената на младежите, които харесват, вярвайки, че до края на годината ще се задомят за този младеж, чийто стрък е пораснал най-висок.
Освен за предпазване от градушки, на Видовден се извършват магически ритуали за лечение на болни очи. Вечерта преди празника натапят китка роза (трендафил) в дъждовна вода, която се събирана капка по капка, докато се стича по листата на растението лугачка. Вярвали, че това растение може да лекува болните очи.
На този ден не се работи, за да не се предизвикат светците „градушкари”.
Днес празникът се чества в Годечко, Брезнишко и Трънско. В района на Граовско Видовден се почита като празник на здравето на очите и против слепота.
Този ден се отбелязва не само в България, но и в Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора, Хърватска и други страни. В тези страни се празнува деня на Свети Виду, по подобие на езическия бог Виду.
В навечерието на празника се палят огньове от сухи клони, които се прескачат от незадомените.
Вярва се, че по този начин всички в дома ще бъдат предпазени от градушки и бедствия. Именно от Чехия и Саксония идва вярването, че това е ден на зрението и против слепотата.
Именници на този ден са Видо, Вида, Виден, Видена, Виделина, Видослав, Видослава, Видостин, Видостина, Видела.
