Десетки доброволци тръгват по села и ниви да броят щъркелите у нас. Колко от красивите и любими птици избират да създадат свой дом и отгледат поколение в България, ще стане ясно при поредното осмо преброяване от 15 юни до 15 юли, което ще продължи по същото време и следващата година.
Прави се от втората половина на юни до началото на юли, когато малките вече са достатъчно отраснали и са добре видими в гнездата.
Международното преброяване на белия щъркел и този път ще е в над 40 страни от Европа и Северна Африка и се извършва на всеки 10 г. Първото е организирано през 1934 г. по инициатива на Германия, а страната ни се включва през 70-те години на миналия век чрез събиране на данни с анкетни карти.
Сега вече е създадено мобилно приложение и чрез него ще се опише точното място на всяко гнездо, дали е на дърво, стълб, комин, в какво състояние е, обитаемо ли е, колко са малките, има ли опасност за двойката в него.
Близо 100 доброволци, разпределени по общини, ще трябва да преброят гнездата в над 5000 населени места с помощта на мобилното приложение SmartBirds Pro.
“Белият щъркел, за разлика от черния, е една от птиците, които живеят най-близо до хората и е индикатор за състоянието на околната среда. Там, където има повече бели щъркели, има повече и по-чисти влажни зони и земеделската земя е с по-малко пестициди.
При последните две преброявания се забелязва трайно увеличение на популацията. През 2014-2015 г. установихме 6981 гнезда, от които 5825 бяха заети с двойки, което е нарастване с 1007, или 21% спрямо предишното преброяване.
Освен установяването на бройката на птиците цел на преброяването е и идентифициране на заплахи като химизацията в селското стопанство, изчезването на влажните зони, където щъркелът най-често намира прехрана, опасните електрически стълбове.
Застрашените гнезда след това ще бъдат обезопасени”, разказва Свилен Чешмеджиев, координатор на преброяването от Българското дружество за защита на птиците.
Той допълва, че щъркелът няма как да бъде объркан с друг вид, затова и преброителите доброволци не е необходимо да са орнитолози или пък да имат специални познания, а работата с мобилното приложение, в което ще се вкарват координати и снимки, е много улеснена.
Преди 10 г. в преброяването са се включили 196 доброволци, посетили всички 265 общини в България. Преброени са 5825 заети с двойки гнезда, почти всички на електрически стълбове. Общият брой на регистрираните малки тогава е бил 14 235, отгледани от 5201 двойки.
Продуктивността – брой малки на успешна двойка, е 2,73. Данните показват, че през 1961-1963 г. у нас е имало 11 хил. двойки, после те са намалели до 4228 през 1994-1995 г. и след това започват да се увеличават.
Белият щъркел гнезди в населени места в почти цялата страна, без сухите райони и гъстите гори.
Най-много двойки има в Софийското и Самоковското поле, по долините на реките Марица, Струма, Искър, Тунджа, край Дунав, около Бургаските езера, както и в райони с водоеми. Почти няма гнезда в Добруджа, вероятно заради липсата на вода и подходяща храна.
Заради това опазването на влажните зони е важно за съхраняване на подходящите места за храна, а оттам и за увеличаване на популацията на щъркела.
Сериозно увеличение на гнездящи двойки има в областите Пловдив – 667, Хасково – 663, София-област – 450, Благоевград – 362. В Смолянска област преди 10 г. са открити само 2 гнезда.
От общините с най-много заети щъркелови гнезда е Самоков със 198 гнезда, Петрич – 188, Тунджа – 154, Хасково – 147 гнезда. Самоковското село Драгушиново е населеното място с най-много щъркелови гнезда – 51, в петричкото Кулата са 42, в Белозем – 38, в Белчин – 31.
Има идея с подетата тази година дарителска кампания да се поставят предаватели на щъркели, родени у нас, за да се види дали на следващата година ще се завърнат “по родните си места”.
“Има данни, че младите се връщат и гнездят в същия район, където са се излюпили, в радиус на около 40-50 км и ще опитаме да установим дали е така.
Предавателите са скъпа техника, струват около 1500 евро и отделно се заплаща за пренос на данните, затова досега не сме слагали такива устройства на щъркелите, но те носят ценна информация за миграцията”, допълва Чешмеджиев.
В последните години се наблюдавал процес, при който не всички птици мигрират.
Имало щъркели, които остават в страната ни и през зимата, основно в Южна България.
Страната ни е сред тези, над които преминава най-интензивният миграционен поток на белия щъркел към Африка и обратно. Близо 80% от всички щъркели на планетата – около 260 000, минават над България.
Все повече гнезда са разположени на електрически стълбове, защото там намират добри условия за гнездене, а тези на дървета – намаляват, наблюдават от дружеството.
Заедно с енергодружествата обезопасяват гнездата чрез преместването им върху изкуствени платформи. Напоследък се наблюдавал друг проблем, който застрашава щъркелите.
Пълнели си гнездата, които тежат от 300-500 кг, дори до един тон, не само с клонки, суха трева, но и с всякакви отпадъци, които намират по сметищата, като парцали, найлонови чували, въжета и сезал, които са опасни за живота на птиците, защото предизвикват заплитане.
“Всяка година те надграждат гнездата си с всякакъв благоприятен гнездови материал, но често се заплитат в сезал. Отпадъците са навсякъде около нас и щъркелите ще продължат да носят най-различни боклуци, които, за съжаление, намират в средата, която обитават заедно с нас”, обясни Чешмеджиев.
Този проблем бил установен чрез камерите за видеонаблюдение, които са поставени на две гнезда в самоковското село Ярлово, които са в двора на бай Тодор Дишлийски, и в с. Драгушиново.
Сега защитниците на птиците са си поставили за цел да наберат средства и за дългосрочно излъчване на камерите на гнездата, както и закупуване на нова камера за наблюдение на живо за четвърто гнездо.
