Дежавю е феномен, при който човек изпитва усещането, че е преживял дадено събитие или ситуация преди, въпреки че знае, че това не е възможно. Терминът произлиза от френския език и буквално означава “вече видяно”. Причините за дежавю не са напълно изяснени, но съществуват няколко хипотези:
- Мозъчна обработка и памет: Според едната дежавю може да бъде резултат от временна неправилна синхронизация между двете полукълба на мозъка. Когато едното полукълбо обработи информацията малко по-бързо от другото, това може да създаде усещането, че преживяваме нещо, което вече сме изпитали.
- Краткотрайна памет: Друга предполага, че дежавю се случва, когато информацията се обработва и съхранява в краткотрайната памет, преди да се прехвърли в дълготрайната памет. Ако има моментно прекъсване или забавяне в този процес, може да възникне усещането за повторение.
- Невронни мрежи: Някои изследвания предполагат, че дежавю може да бъде свързано с активиране на определени невронни мрежи в мозъка, които съответстват на предишни спомени. Това активиране може да създаде фалшивото усещане, че текущото събитие вече се е случило.
- Сънища и подсъзнание: Възможно е дежавю да е свързано със сънища или подсъзнателни спомени. Може да сме сънували нещо подобно на текущата ситуация и това да предизвика усещането за повторение.
- Психологически фактори: Психологически състояния като стрес или умора могат да повишат вероятността за преживяване на дежавю. В такива състояния мозъкът може да е по-податлив на погрешна интерпретация на новата информация като нещо познато.
Съществуват няколко вариации на дежавю:
- Дежа векю (“вече преживяно”): Усещане, че цялото преживяване или събитие вече е преживяно в детайли.
- Дежа антанду (“вече чуто”): Усещане, че вече сме чули нещо, което чуваме за първи път.
- Дежа сенти (“вече усетено”): Усещане, че вече сме усетили нещо, например мирис или вкус.
Проучванията показват, че дежавю се среща по-често при млади хора, като честотата му намалява с възрастта. Около 60-70% от хората са преживявали дежавю поне веднъж в живота си.
Дежавю е по-често срещано при хора с темпорална епилепсия. Пристъпите в темпоралния лоб на мозъка могат да предизвикат силно усещане за дежавю преди или по време на пристъпа. Дежавю може да бъде разглеждано като форма на фалшиви спомени, при които мозъкът погрешно интерпретира нова информация като нещо познато. Това може да бъде свързано с начина, по който мозъкът кодира и извлича спомени.
Някои изследователи смятат, че дежавю може да бъде резултат от краткотрайни дисфункции в процесите на възприемане и памет, като едновременното активиране на паметни следи в хипокампуса и други мозъчни структури.
Изследванията показват, че дежавю е по-вероятно да се случи при стрес, умора или след пътувания и променени обстоятелства. Също така, дежавю може да бъде по-често при хора, които често гледат филми или четат книги, тъй като те често се сблъскват с нови и познати ситуации.
Някои хипотези предполагат, че дежавю може да има еволюционна функция, като сигнал за мозъка, че трябва да обърне внимание на настоящата ситуация, която може да има значение за оцеляването.
Въпреки тези многобройни теории и изследвания, дежавю остава мистериозно явление, което предлага вълнуващи възможности за бъдещи научни изследвания и открития.
