„Има малко повече заболявания, свързани с преносители, най-вече с кърлежи. Имаме 30% повече лаймска болест и 50% повече марсилска треска. Като процент е много, но като реални бройки не е. Грубо плюс минус един два случая. До момента имаме 100 случая на лаймска болест и 50 на марсилска треска, но те са били два пъти по-малко миналата година“.
Това каза главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев в предаването „Тази сутрин“.
По думите му този сезон по-често срещаме кърлежи, а препоръката му е винаги да преглеждаме тялото си, след като сме били в парка, в планината или близо до места с интензивно земеделие.
„Много лесно се сваля кърлежът, когато е впит от 2-3 часа, дори може да не го забележим и при обличане и събличане да се освободим от него. Ако вече се забие надълбоко, става малко по-сложно, а и рискът от заразяване расте с времето, в което той престоява. Счита се, че до 24 и 48 часа е много малък този риск, дори кърлежът да е заразен. Препоръката ми е да сваляте и унищожавате кърлежите, а не да си играете с тях. Най-доброто, което можем да направим е да ги унищожим, изхвърлим, изгорим“, съветва доц. Кунчев.
По думите му е много трудно кърлежът да бъде усетен, затова трябва да бъдем внимателни.
„Една от най-силните им страни е, че отделят обезболяващо вещество, така че да не усетим нито забиването, нито сърбеж. Те обичат най-нежната и най-тънката кожа, там лесно се впиват, така че да огледаме всички гънки, подмишниците, по коленете. Когато е прясно впит, той много лесно се маха“, допълни главният държавен здравен инспектор.
Разпространението на коклюш продължава, но с доста по-намалени темпове, каза той. По думите му летни вируси също се очакват поради събирането на повече хора на едно място, но няма нищо притеснително.
„Различаваме ги от зимните, освен температура, отпадналост, прояви в горните дихателни пътища като кихане и кашлица те обаче са бързопреходни. В някои от тях често има и ентероколитни прояви и проблеми със стомашно-чревния тракт. В огромния брой случаи, ако е въздушно-капково го хващаме при контакта с други хора. Ако е фекално-орален път, то е замърсяване на храна, вода или лед. Най-често това са рискови продукти като мляко, яйца, месо, сосове, супи“, каза доц. Кунчев.
По думите му солената морска вода не е подходяща за развитие на тези микроорганизми, които причиняват заболяване при човека. Той увери, че водата по Българското черноморие е чиста и няма никакви отклонения от нормата.
Разпространение на морбили
„До момента не сме отбелязали вътрешно разпространение на морбили, но имаме осем случая. Притеснителното е, че шест от тях са във Варна и региона, надяваме се да не намерят неимунизирани лица, на които да го предадат. Най-различни са, имаме внесени от Румъния, от Великобритания. Проблемът е, че този натиск отвън и внасяне на случаи зачестява. Вносът няма как да го предотвратим на 100%, но големият въпрос е дали ще намери почва – надявам се не. Благодатната почва са неимунизираните деца“, посочи главният държавен здравен инспектор.
