България най-вероятно ще върне обратно на Европейската комисия 159,4 млн. лв., отпуснати по Националния план за възстановяване и устойчивост. Те бяха предназначени за втория етап на процедурата “Подкрепа за устойчиво енергийно обновяване на жилищния сграден фонд”. По нея кандидатите трябва да платят 20% от разходите, а останалите 80% са по плана.
По тази процедура са осигурени 282,4 млн. лв., но до крайния срок са кандидатствали само 307 проекта на обща стойност 123 млн. лв.
Остатъкът от 159,4 млн. няма как да се използва за друга процедура, защото в плана липсва разписан механизъм за преразпределяне на остатъчен свободен финансов ресурс, личи от отговорите на регионалното министерство на въпроси на “24 часа”.
Това е могло да се направи още при договарянето на плана за възстановяване и устойчивост, но не се е случило.
Единствената уговорка, която правят от МРРБ, е, че сумата 159,4 млн. лв. може би не е съвсем точна, защото проектите все още се разглеждат от оценителна комисия и е твърде възможно остатъкът да се окаже по-голям или по-малък.
Липсата на интерес към саниране с доплащане на 20% от разходите, означава да върнем на ЕК 159 млн. лв.
Срокът за кандидатстване по тази процедура изтече на 28 март, след като бе удължаван два пъти, за да се явят колкото се може повече кандидати. Оценяването е започнало през април, но още не е напълно приключило и одобрените проекти не са публикувани.
Това няма да е първият случай, в който средства по плана не могат да се усвоят.
Миналата година отпадна цяла процедура – за изграждане на интермодален терминал в Русе за 47 млн. лв., тъй като изобщо не се появиха кандидати.
За сметка на това в първия етап на същата процедура за енергийна ефективност на жилищния фонд, при която ЕК осигурява 100% от средствата, кандидатстваха проекти за близо 4 пъти повече средства от наличните. Процедурата предвиждаше за саниране да се отпуснат 1,1 млрд., а кандидатстваха над 3 хиляди блока за общо 3,9 млрд. лв.
Тогава комисията в МРРБ одобри 756 блока. Към края на юни според отговорите на регионалното министерство са сключени 38 договора с общини на обща стойност 51 млн. лв.
Към реализирането на тези проекти може да се пристъпи още това лято, стига общините да проведат навреме обществените поръчки за избор на фирми. Цялата процедура трябва да приключи до края на 2026 г.
От друга страна, цялото второ плащане по НПВУ от 653 млн. евро е под въпрос, ако до 6 месеца не бъдат приети законът за личния фалит и не се направят реформите в правосъдието и енергетиката.
Искането за този втори транш бе изпратено от България на ЕК още в началото на октомври м.г., но оттогава то е на етап оценка и плащане няма. Наскоро служебната министърка на финансите Людмила Петкова каза, че приемането на 4 закона ни делят от транша. Ако парламентът не ги гласува, Еврокомисията има право да намали размера на плащането.
Петкова направи това уточнение във връзка с депутатски въпрос за отражението на тези плащания върху държавния бюджет. Причината – вторият и дори третият транш от НПВУ, който е 711 млн. евро, са заложени като приход в тазгодишния бюджет и има голяма опасност ако не ги получим, това да се отрази върху дефицита. Третият транш изобщо не е поискан до момента, тъй като изпълненията на условията за него зависят от инвестиционни мерки, които също се бавят.
