Европейският съвет за външна политика наскоро поръча мащабно многонационално проучване на обществените нагласи към войната на Русия срещу Украйна, тълкуванията на руската военна сила и възможните компромиси по отношение на националните разходи за отбрана. Проучването на ECFR обхвана 15 европейски държави, включително 13 държави – членки на НАТО.
Европейският съвет за външна политика ще е домакин на събитие на 9 юли, на което ще се обсъжда съдбата на Украйна и европейската отбрана с акцент върху резултатите от същото проучване, а сред лекторите ще бъдат Сузи Денисън, Марина Домушкина и Рафаел Лос.
Всичко това се случва на фона на друго голямо събитие – Срещата на върха на НАТО във Вашингтон. Срещата ще събере световните лидери от 9 до 11 юли, като ще присъстват тридесет и двамата членове на НАТО (вкл. Финландия и Швеция за първи път). Събитието се провежда на фона на повишена несигурност в световен мащаб и потенциално труден дневен ред, който се съсредоточава върху “засилване на съюзническата отбрана и възпиране” и намиране на съгласие за допълнителни пакети за подкрепа на Украйна.
Основните констатации на проучването на Европейският съвет за външна политика от този кръг на проучването включват:
- Има силна подкрепа за увеличаване на доставките на оръжия и боеприпаси за Украйна. Тази позиция е най-силно изразена в Естония (където 74% смятат, че увеличаването на доставките на боеприпаси и оръжие е “добра идея”), Швеция (66%), Полша (66%), Великобритания (59%), Нидерландия (58%) и Португалия (57%). Мнозинството е в полза и на Испания (45%), Германия (44%), Франция (43%) и Чешката република (43%). От петнадесетте изследвани държави само в България, Гърция и Италия мнозинството от анкетираните – съответно 63%, 54% и 53% – смятат, че увеличаването на доставките на боеприпаси и оръжие е “лоша идея”.
- Много хора в Европа не са готови да харчат повече за отбрана. Единствено в Полша (53%), Естония (45%), Швеция (41%) и Германия (40%) голяма част от обществеността подкрепя увеличаването на разходите за национална отбрана, “дори ако това означава, че трябва да се намалят средствата за други области като здравеопазване, образование и превенция на престъпността”. Но в повечето други страни преобладава мнението (а в Италия, Гърция, Испания и Швейцария – мнението на мнозинството), че въпреки войната страната им не трябва да харчи повече за отбрана.
- Европейците категорично се противопоставят на идеята за изпращане на войски в Украйна. Това важи дори за страните, които са най-яростни по отношение на войната. Във всяка една от анкетираните страни мнозинството от населението – от 54% в Швеция до 90% в България – се противопоставя на ангажирането на войски по този начин. И все пак европейците обикновено са по-склонни да одобряват участието на техните национални войски във войната по различни начини – например чрез предоставяне на техническа помощ на украинската армия или патрулиране на украинско-беларуската граница.
- Съществува скептицизъм по отношение на способността на Киев да победи Русия на бойното поле. Голяма част от европейците вярват, че руско-украинската война ще завърши с уреждане чрез преговори. От изследваните страни само в Естония преобладава мнението (38%), че Украйна ще спечели войната. Европейските очаквания за украинска победа обаче скачат средно с 12 процентни пункта при сценарий, при който страната получава увеличени доставки на оръжия и боеприпаси от съюзниците си – въпреки че в 11 от 15-те държави все още преобладава мнението, според което компромисното уреждане е най-вероятният изход.
- Военната мощ на Русия се разглежда като основна пречка за успеха на Украйна както от украинците, така и от гражданите на повечето европейски страни. Мнението, че военната сила на Русия представлява “голяма” или “умерена” пречка за възвръщането на територията на Украйна, е най-силно изразено в Украйна (81%, изразяващи това мнение), Гърция и Естония (79%), България (76%), Чешката република (74%), Полша (73%), Великобритания (72%) и Испания (71%). Швеция е отличник по този въпрос, като само 56% от тях смятат, че военната сила на Русия представлява основна пречка за възвръщането на територията на Украйна.
- В Украйна има сериозни разногласия по отношение на потенциалните компромиси, които биха могли да доведат до прекратяване на конфликта. Когато им е представен хипотетичен компромис между членство в НАТО и териториална цялост, повече от седем от десет (71%) украинци заявяват, че не биха подкрепили предложението за влизане в НАТО в замяна на съгласие да не си възвръщат окупираните територии. При втория сценарий, представен на респондентите, 45% от тях посочват, че биха предпочели да загубят части от окупираната в момента територия, но да останат суверенни, “със собствена армия и свобода да избират съюзите си, като ЕС и НАТО”. Едва 26 % заявиха, че биха предпочели да си върнат окупираната в момента територия, но от своя страна да приемат демилитаризация и да се превърнат в неутрална държава, която не може да се присъедини към съюзи като ЕС и НАТО. Останалите 29% не знаят как да отговорят на подобен компромис.
