На 9 юли честваме 174 години от рождението на патриарха на българската литература Иван Вазов.
Поетът е роден 9 юли 1850 г. в Сопот и умира на 22 септември 1921 г. в София, като през целия си живот винаги е носил България в сърцето си. Тя му отвръща със същото, а той и неговото творчество са неделима част от българщината и самосъзнанието на българите.
Вазов е роден в семейството на заможния сопотски търговец Минчо Вазов. „Борът” е първото му публикувано стихотворение отпечатано през 1870 година в „Периодическо списание”. Макар Събка Вазова – майка му, да подкрепя писателската кариера на сина си, баща му е решен да го направи търговец. Затова и през 1870 година е изпратен при чичо си в Румъния.
Недоволен от решението на баща си, една вечер Вазов бяга в Браила и няколко месеца живее сред хъшовете в кръчмата на Нено Тодоров. Именно в Браила се запознава и с Христо Ботев и създава повестта „Немили-недраги”. През 1871 година се завръща в България и се отдава на образователното дело – учител е в Свиленград, за кратко работи и като преводач.
През 1876 година Вазов се установява в Румъния като секретар на Българското централно благотворително общество в Букурещ. Там подготвя първите си стихосбирки – „Пряпорец и гусла” и „Тъгите на България”. Следват още значими творби, увековечени в стихосбирките “Избавление” (1878), “Гусла” (1881), “Италия” (1884), “Поля и гори” (1884), “Сливница” (1885).За кратко (от 7 март 1879 до септември 1880 година) е назначен за председател на Окръжния съд в Берковица.
През февруари 1878 г. губернаторството на Русия е преместено от Свищов в Русе и така Иван Вазов се озовава тук. Назначен е да изпълнява длъжността преводач и чиновник за особени поръчения в канцеларията на генерал-губернатора. Писателят описва пред проф. Иван Шишманов редица интересни моменти от преживяното време в Русе. А от няколкото запазени писма на Иван Вазов до неговия приятел Спас Вацов, допълнително се разкриват подробности за живота му в града ни. „Животът ми в Русе – разказва Вазов пред проф. Шишманов – съм описал подробно в романа си „Нова земя” (част втора). Цялата ми работа в канцеларията на губернатора Акимов се състоеше в това да давам в края на месеца общ отчет за произшествията в Русенска губерния…Но тая деятелност не ме задоволяваше, защото желаех да напредна по служба в някоя по-сериозна работа…Когато загатнах това на генерала, който много благоволеше към мене, той се усмихна и ми каза „Батюшка, защо Ви е повече работа? Вие сте поет и аз Ви оставям време да пишете”.
Като преводач Вазов придружава генерал Акимов по време на неговите обиколки из Русенска губерния. А за живота си в Русе, сам признава, че бил „доста шумен и весел”. Като жив и буден град, Русе предлага на Вазов забавления, на които тоѝ присъства винаги елегантен, според последните модни тенденции. Живеел в къщата на Андон Златев (Андон Златев в предосвобожденския период е касиер на Читалище „Зора”, а след това става чиновник.) по ул. „Икономова” № 23 (дн. „Духовно възраждане). Трябва да се отбележи, че буйният живот не пречи никак на поета да се занимава „усърдно с литература”. Тук той завършва стихосбирката „Избавление” (започната по време на службата му в Свищов), написва „На децата”, „Надей се, Българийо”, „Здравствуйте, братушки”, комедията „Михалаки чорбаджи”. В писмата си до Спас Вацов, Вазов дава доста интересни сведения не само за своите литературни занимания, но и за редица културни и обществени прояви в Русе по онова време. Тогава в града е основан руско-български клуб, който урежда вечеринки, срещи, театрални представления и пр. Начело с Вазов е основан и Македонски благотворителен комитет, който целял „да помага за освобождението на братята македонци” във връзка с избухването на Кресненското въстание.
По негови думи, тук в Русе, се случва и „голямото щастие” да се запознае по-отблизо с Любен Каравелов. Срещите им продължават кратко, тъй като революционера и поет Л. Каравелов напуска този свят на 21 януари 1879 г., а през март и Вазов напуска града. Той установява близко приятелство с Каравелов и често го посещава в дома му. Можем само да си представим какъв изблик на творчески гении са представлявали тези срещи на двамата големи в българската литература и то именно в Русе.
И в личен план нашият град оставя следа в живота на Вазов – русенката Атина Болярска се оказва единствената жена, с която той има сключен брак. Макар да е красива, образована и от добро семейство (Атина е племенница на Васил Друмев), бракът им е сключен по-скоро по морални скрупули, а не като плод на чувства между тях. Вазов споделя на брат си Борис: „Тая женитба – свидетелства Борис Вазов – не беше по любов. Брат ми беше, тъй да се каже, оженен доста набързо от своите добри приятели Михалаки Георгиев и Атанас Илиев, които очевидно му желаеха доброто. Той съвсем не е имал възможност да опознае бъдещата си жена”. Това, както и намесата на майката на Вазов, води до краткият им семеен живот – едва година и три месеца. Тук обаче трябва да споменем, че Атина Болярска вдъхновява Вазов да напише един от най-хубавите си разкази „Коледен дар” и бива първия читател и критик на неговите съчинения по онова време.
Вазов живее в Русе около година. В края на януари в града пристига Марин Дринов, който тогава е министър на просвещението. Министърът отправя предложение на Вазов да бъде назначен за председател на Окръжния съд в Берковица. Поканата е приета и Вазов напуска Русе, поемайки към старопланинското градче.
От октомври 1880 година Вазов живее в столицата на Източна Румелия – град Пловдив, където развива широка обществена дейност, проявява се като радетел за подобряване положението на българите в Османската империя, активно изразява своята силна гражданска позиция. В Пловдив става главен редактор на списание „Наука”, а заедно с Константин Величков основават списание „Зора”.
Периодът от 1886 до 1889 година Вазов е заточен в Одеса, Русия, където създава шедьовъра на българската класика – „Под игото”. През 1889 година, завърнал се в родината, Патриархът се установява в София, където живее до края на дните си.
През 1920 г. по случай юбилея на Иван Вазов, русенска делегация му поднася хубав подарък – сив халат от скъпа материя, с красива оригинална бродерия, кепе и везани домашни пантофи, изработени от ученичките в Русенското девическо професионално училище (дн. Професионална гимназия по облекло „Недка Иван Лазарова”). Не само пред делегацията, а и впоследствие с нарочно писмо Вазов изразява дълбоката си признателност за хубавия подарък, изпратен от русенци, за който град той пази до последно най-хубави спомени.
