След като Миколас Алекна метна диска на 74,35 метра на 14 април в Рамона, Оклахома, а в неделя Ярослава Магучих от раз скочи 210 см в Париж, два от най-старите рекорди в леката атлетика отидоха в историята. За съжаление, единият от тях бе и последният български в този спорт – на Стефка Костадинова от 30 август 1987 г. в Рим. Другият бе на Юрген Шулт от ГДР от 6 юни 1986 г., поставен в Нойбранденбург.
И все пак в олимпийски дисциплини останаха още 10 върхови постижения, които са поставени през 80-те години на миналия век. Интересно е, че девет от тях са при жените. Единственият мъжки, който още се държи, е на Юрий Седих от СССР в мятането на чук. На европейското в Щутгарт той метна уреда на 86,74 метра.
Три от вечните рекорди при жените са на отдавна починалата американка Флорънс Грифит-Джойнър. Два от тях са от олимпиадата в Сеул през 1988 г. На 29 септември тя бяга 200 метра за 20,97 сек, а седмица по-късно събра недокоснатите и до днес 7291 точки в седмобоя. Малко по-рано по време на определянето на американския отбор за игрите в Сеул тя закова и 10,49 секунди на 100 метра на пистата в Индианаполис.
Най-старият от всички рекорди е този на 800 метра. Той вече наближава 41-ата си годишнина. На 26 юли в Мюнхен Ярмила Кратохвилова от Чехословакия пробяга дистанцията за 1:53,28 мин. И все още това е непостижимо, въпреки че скоро имаше близки постижения.
Спринтовете явно са проблем, защото стои и рекордът на Марита Кох от ГДР на 400 метра. Той е от 6 октомври 1985 г. от световната купа в Канбера (Австралия).
Интересното е, че и световният рекорд на щафетата 4 по 400 метра е от олимпиадата в Сеул. На 1 октомври представителките на СССР Татяна Ледовская, Олга Назарова, Мария Пинигина и Олга Бризгина заковаха хронометрите на 3:15,17 минути.
В скоковете остана единствено този на дължина, след като падна този на височина. Той е притежание на Наталия Лисовская от СССР. На 7 юли 1987 г. в Москва на турнира “Мемориал “Братя Знаменски” тя тласна гюлето на 22,63 метра.
Рекордът на диск е на Габриела Рейниш от ГДР, която на 7 юни 1988 г. в Нойбранденбург го хвърли на 76,80 метра.
Турнирът “Братя Знаменски” носи още един рекорд, но от Ленинград на 11 юни 1988 г. Тогава Галина Чистякова скочи 7,52 метра, като сега всичко над 7 метра се смята за голямо постижение.
90-те години на миналия век също имат доста рекорди, но не са толкова стари, въпреки че и те наближават 30-ата си годишнина.
При мъжете оттогава са рекордите на 1500 метра (Хишам ел Геруж, Мароко, 14 юли 1999 г., 3:26,00 мин), скок на височина (Хавиер Сотомайор, Куба, 27 юли 1993 г., 245 см), скок на дължина (Майк Пауъл, САЩ, 30 август 1991 г., 8,95 м), троен скок (Джонатан Едуардс, Великобритания, 7 август 1995 г., 18,27 м), копие (Ян Железни, Чехия, 25 май 1996 г., 98,48 м) и щафета 4 по 400 м (Андрю Валмон, Куинси Уотс, Бъч Рейнълдс и Майкъл Джонсън, САЩ, 2:54,29 мин, 22 август 1993 г.). Единственият женски от тогава е на 3000 метра.
Първата световна рекордьорка в българската атлетика е Йорданка Благоева и отново в скока на височина. На 24 септември 1972 г. в Загреб тя преодолява летвата на 194 см.
Година по-късно ни сполетява друга радост. На 24 август на стадиона в Атина Светла Златева поставя световния рекорд на 800 м с 1:57,49 мин.
Два пъти на Белмекен преди да вземе титлата на олимпиадата в Монреал Иванка Христова поставя световни рекорди – 21,87 и 21,89 м.
Людмила Жечева-Андонова е втората ни рекордьорка в скока на височина, като в Берлин скача 206 см през 1984 г. След повторно измерване рекордът става 207 см. Нашите обаче бойкотират олимпиадата в Лос Анджелис.
Стефща Костадинова първо изравнява Людмила, след което прави световен рекорд от 208 см, за да дойде и този от 209 см от Рим през 1987 г.
На 15 юли 1980 г. Мария Вергова прави световен рекорд в хвърлянето на диск 71,80 м.
Антоанета Тодорова-Селенска през 1981 г. на стадиона в Загреб хвърля копието на 71,88 м, което е цели 180 см повече от стария световен връх.
Йорданка Донкова на 13 август 1986 г. изравнява световния рекорд 100 метра с препятствия на Гражина Рабщин от Полша – 12,36 сек. Четири дни по-късно в Кьолн поставя първото си върхово постижение на планетата с 2 стотни по-малко, а час по-късно вече е на 12,29 сек. И същата година троши за трети път рекорда с 12,26 сек в Любляна.
През 1987 г. Гинка Загорчева бие рекорда на Донкова с 12,25 сек и взема световната титла в Рим. Донкова обаче си връща постижението с онези 12,21 сек в Стара Загора.
При девойките световни рекордьорки са били Радостина Щерева на 400 метра с препятствия, Тереза Маринова – троен скок, а при юношите – Георги Иванов и Росен Карамфилов – гюле. Венелина Венева със 191 см държи световния връх при момичетата младша възраст.
