Kомпанията за неврология и биомедицинско инженерство BrainBridge обяви, че ще може да извърши първата в света трансплантация на човешка глава в рамките на десет години. Революционната процедура ще се извършва с помощта на изкуствен интелект и роботизирана техника, тоест без пряко човешко участие.
От BrainBridge твърдят, че мозъкът може да живее стотици години, ако останалите системи на тялото функционират. Стартъпът уверява: единственият проблем е, че тялото не е в състояние да съществува толкова дълго – то остарява и с времето не може да функционира. Но ако приемем, че може да бъде заменено с по-младо и по-здраво (тяло), тогава се отварят невероятни възможности за увеличаване на продължителността на живота, смятат BrainBridge.
Компанията заяви, че е създала “първата в света концепция за революционна система за трансплантация на глава”. Очаква се разработката да помогне на терминално болни пациенти и тези, които не могат да се движат, да намерят ново тяло. Те възнамеряват да го заемат от млади и здрави донори, чиито мозъци са спрели да функционират по някаква причина. Предвижда се освен, тялото на донора и лицето му също да бъде трансплантирана оперативно на главата на пациента. Това ще се направи с цел подмладяване на външния вид на пациента.
По-младата донорска тъкан намалява риска от отхвърляне и подобрява външния вид, докато внимателното зашиване и следоперативните грижи насърчават заздравяването и минимизират белезите, казват от компанията.
Засега трансплантацията на глава е само концепция, визуализирана с помощта на компютърна анимация. В момента BrainBridge набира специалисти за своя екип, които ще реализират проекта. Компанията изчислява, че първият прототип на системата за трансплантация на глава ще бъде готов след шест до осем години.
Технически трансплантацията на глава може да се извърши и сега. Шансът за успешен резултат от процедурата обаче е нулев. Всички опитни животни, подложени на такава операция, са живели много кратко и не са можели да се движат. Първият експеримент за трансплантация на глава е извършен от учените Алексис Карел и Чарлз Гътри през 1908 г. Те прикрепили главата на едно куче към друго, създавайки по този начин двуглаво животно. След тази манипулация кучето оцеляло само няколко часа.
През 1954 г. съветският учен Владимир Демихов провежда серия от експерименти с присаждане, но отново животните почивали.
Американският неврохирург Робърт Уайт е бил най-близо до успешни мозъчните трансплантации. Ученият провежда стотици експерименти с маймуни, включително за първи път успява не само да прикрепи втора глава, но и да я замени с друга. След подобни манипулации опитните макаци живели около 36 часа. Те можели да ядат, да поглъщат храна, да проследяват предмети с очите си и дори да се опитват да следват команди, които са научили преди операцията. Под главата обаче маймуните са били напълно обездвижени, тъй като гръбначният им мозък е бил прерязан, спирайки сигналите от мозъка към тялото.
Въпреки че са минали около 50 години от експериментите на Уайт, все още не съществуват ефективни методи за възстановяване на гръбначния мозък. Така, ако някой се съгласи на трансплантация на глава, то след операцията той няма да може да контролира новото си тяло и няма да го усеща. И това изобщо не прилича на пълноценния живот.
От BrainBridge обаче възнамеряват да използват експерименталния метод и да възстановят гръбначния мозък с помощта на полиетилен гликол (PEG). Това вещество отдавна се използва в медицината и дори в производството на реактивно гориво, но стана известно като средство за възстановяване на нервите благодарение на италианския хирург Серджо Канаверо. Лекарят беше толкова уверен в ефективността на PEG, че щеше да извърши първата трансплантация на глава на човек. Хирургът дори намери кандидат, който се съгласи на манипулацията. Руският програмист Валерий Спиридонов, прикован към инвалидна количка поради спинална мускулна атрофия, се надяваше, че Канаверо и неговият съмнителен метод ще му помогнат да започне да ходи. Операцията обаче непрекъснато се отлагаше, а накрая беше отменена.
Сега BrainBridge възнамерява да използва PEG за възстановяване на връзките на гръбначния мозък. Въпреки че ефективността на този метод не е доказана, някои учени смятат тази технология за обещаваща. Проучване показа, че веществото е помогнало за възстановяване на нервната система на червей след пълна дисекция. PEG се представя добре и при плъхове. Животните първо били прерязани през гръбначния мозък, след което били разделени на две групи: на първата бил инжектиран PEG, а на втората – физиологичен разтвор. След няколко седмици плъховете от първата група можели да се движат самостоятелно, но тези от втората група не. Резултатите от изследването може да изглеждат впечатляващи, но тъй като човешката физиология е много различна от тази на плъховете и особено на червеите, човек не може да бъде сигурен, че PEG ще действа по същия начин при хората.
Увреждането на гръбначния мозък е важен, но не и единственият нерешен проблем при трансплантацията на глава. По време на операцията могат да възникнат много други фатални усложнения: ниско кръвно налягане, нарушено кръвоснабдяване и отхвърляне на тялото на донора. За да се предотврати последното, на пациента ще трябва да се дадат толкова много лекарства, че бъбреците и черният дроб вероятно ще бъдат критично увредени и няма да могат да функционират.
Комитетът по етика и право на Европейската асоциация на неврохирургичните дружества (EANS) обяви трансплантацията на глава за неетична процедура още през 2016 г. Организацията призова за отказ от теоретични и практически изследвания.
Учените са загрижени, че дори ако трансплантацията е успешна, пациентът няма да живее дълго, но ще се нуждае от постоянна медицинска помощ през оставащото време от живота си и вероятно ще изпитва силна болка.
