Мими Балканска е родена на 22 юли 1902 г. в град Русе в семейството на богат общественик и търговец Никола Балкански. Нейният баща е братовчед на Георги Раковски и му е помагал в борбата за освобождаване на България от турско робство.
Още като дете Мими Балканска губи своя баща, така семейството й се премества в София, а тя започва да се занимава с музика. По-късно специализира пеене във Виена и Берлин.
Мими Балканска е и една от основателките на Художествения оперен театър в София.
През 1947 г. работи в Народната оперета, а от 1948 до 1962 г. – в Държавния музикален театър в София.
Едни от най-значимите роли на Мими Балканска са в „Царицата на чардаша“, „Графиня Марица“, „Веселата вдовица“, „Мадам Сан-Жен“.
Легендата на оперетата Мими Балканска се е омъжвала два пъти, имала е безброй увлечения, но среща любовта на живота си, когато е на 51 години. След представлението на „Птицепродавецът“ пред гримьорната я чака мъж с толкова огромен букет, че не успява да види лицето му. Това е 25-годишният Тодор Младенов, артист в театър „Трудов фронт“ (сега Малък градски театър „зад канала“ – б.а.). Младежът се представя и пада на колене. Признанието му я смайва – влюбен е в нея още от ученик, когато за първи път я гледа в „Царицата на чардаша“. Единствената причина да стане артист, е тя – за да има шанса някога да я срещне. „Ако не отвърнете на чувствата ми, ще напусна София и от мъка ще стана учител в затънтено село.“ Мими едва успява да прикрие усмивката си. Тя е недоверчива, но постепенно започва да вярва на думите му. Скоро заживяват под един покрив и остават заедно 16 пълноценни и щастливи години до неговата смърт през 1967 г.
„Тошко се разболя от рак, а домът на Мими се превърна в болница. Колосани чаршафи, всичко край него светеше, а тя бдеше денонощно до леглото му“, разказва покойната актриса Катя Зехирева, близка приятелка на Младенов, с когото години наред играят на една сцена. – Години преди това една нощ пътувахме във влака след турне из страната, а той през цялото време ми говореше за нея. Никога не бих обикнал друга жена”, спомня си Зехирева.
След няколко тежки операции Тодор издъхва в ръцете на Мими Балканска. Преди това обаче двамата са неразделни. Неочаквано за самата оперетна звезда, тя хлътва по 25-годишния драматичен актьор. Той нахлува в живота x с чувства, каквито тя не е изживявала дотогава. Мими го увещава, че ги дели четвърт век, но той скоро x доказва, че годините нямат никакво значение за него. Така започва една малко странна, но много истинска любовна история. 16 години двамата са неразделни. Репетират един пред друг ролите си и са своите първи творчески съдници. Вечер след спектаклите артистите се стичат в дома на влюбените, сякаш привлечени от аурата им. В малкото апартаментче на Мими на ул. „11 август“ в София тя е „Царицата на чардаша“, душата на компанията. Той приема ролята на домакин – готви, поднася, а после мие планини от мръсни чинии, когато любимата му вече спи. На залеза на живота си Балканска си спомня вълшебните мигове с Тодор – имат еднакъв поглед към света, еднакво умеят да общуват, харесват едни и същи неща… Вроденият аристократизъм, възпитанието и уважението към любимия са характерни черти на Младенов. Той разбира, че Мими е творец, и никога не я занимава с битови въпроси. Просто ги решава вместо нея.
„От щастливите години, преживени с моя обичан човек – пише в спомените си Мими, – ми остана и едно полезно умение – да готвя, придобито след дълги наблюдения“, пише в спомените си оперетната прима. Благодарение на Тодор тя изживява втора младост. Годините сякаш не я докосват. Тя кипи от енергия, чар и талант на сцената.
„Много млади актриси се опитваха да флиртуват с Младенов. Непрекъснато му намекваха за разликата в годините с Мими Балканска“ – спомня си актрисата Катя Зехирева „Млада, стара, но на малкия й пръст не можете да стъпите!”, отговаряше неизменно той.“ Тодор й е верен, докато издъхва в ръцете й. „Всепобеждаващо очарование“ наричат Мими Балканска нейните съвременници. Тя пее, танцува, изживява истински чувства. Ухажорите й са безброй.
Почитатели открадват обувката й от гримьорната, за да пият вино от нея. Тя е свикнала да бъде обожавана и обсипвана с подаръци. Сръбски банкер всяка сутрин пъхал пачки пари във вазите с цветя, които Ӝ изпращал. Кемал Ататюрк също е сред обожателите Ӝ. През 1931 г. Кооперативният театър, в който Балканска играе, гостува в Истанбул с 25 представления на оперетата „Тайните на харема“. Президентът на турската република
Ататюрк лично поема разходите по 6 представления на българската трупа в Анкара. Наема един вагон за артистите и друг за декорите. Посреща ги пищно и ги настанява в най-луксозния хотел в града. На официалната вечеря, която им дава, се обръща към Мими с думите: „Вие сте най-голямата оперетна артистка, която познавам.“ Всяка вечер Ататюрк седи в ложата си и се наслаждава на играта на българите. „Не съм забравил България. Там оставих частица от моята младост – обичах хубава девойка, но не ми я дадоха!“ – признава пред трупата той.
Официално Мими Балканска има два брака преди Тодор Младенов. Първият й съпруг е тенорът Иван Цачев. През 1916 г. Ангел Сладкаров обявява конкурс за артисти, хористи и оркестранти за първия в България оперетен театър. 14-годишната Мими се явява с ученическата си престилка, но отказват дори да я чуят, понеже е много дребничка. „Сред дългите рокли в хора ще се изгубиш, но иди купи клавира на „Графинята на чардаша“, разучи ролята на Щаси и ела на конкурса за артистки“, казва актьорът Петър Атанасов на разплаканата Балканска. В театъра тя среща бъдещия си съпруг при комични обстоятелства. Красивият, висок, рус и синеок Иван ругае в гримьорната, защото не може да напудри перуката си.
Дребничката Мими се покатерва на един стол и и започва да ръси главата на великана. Всички девойки в София са влюбени в елегантния и очарователен Иван, той обаче харесва живеца на начинаещата актриса. Женят се, преди да е навършила 18 г. След представления тя тича вкъщи, за… да си играе с кукли. “Мими и Цачев, Мими и Цачев“, шепнат зад гърба им из София. Снимките им се продават на стрелбищата. Карикатуристите се забавляват, рисувайки как известната двойка върви по улицата, но вместо за ръка дребничката Мими е хванала мъжа си за краката. През отворения прозорец на приземния етаж на жилището им на ул. „Искър“ почитателки хвърлят цветя в брачното им легло. Идилията обаче не трае дълго. Иван решава да замине при сестрите си в Германия и да гради кариера там. Немците също харесват Мими и й предричат бляскаво бъдеще, но носталгията я мъчи и след три месеца тя се връща в България.
Развеждат се чрез „Държавен вестник“, но остават добри приятели за цял живот. Вторият мъж в живота на Балканска е д-р Кирил Марков. Съдбата се опитва да я предпази от тази грешка – точно преди Мими да каже „да“ на избраника си, токът в църквата угасва. Младото семейство се настанява в дома на доктора на ул. „Кърниградска“. Но семейният им живот проскърцва. Галантният джентълмен отпреди брака се превръща в сериен кръшкач. А и житейският им ритъм не помага на връзката. Той дава нощни дежурства в Александровската болница, тя играе до късно в театъра. Тя се прибира, а той спи. Той става, а тя е още в леглото. Въпреки това влюбената Мими иска да зарадва съпруга си и усилено пести от заплатата си, за да му купи кола. В деня, когато лъскавата лимузина спира пред вратата му, Мими осъзнава грешката си и само с една рокличка на гърба си се прибира обратно при майка си в къщичката под наем в Подуяне. Дори не се връща за дрехите си.
Софийските клюкари свързват името на Балканска с нейни колеги, но със сигурност се знае, че е имала роман с народния трибун Александър Стамболийски. Дори се мълви, че когато бил премиер, заради нея искал да построи театър за трупа „Ренесанс“, в която играела. Стамболийски бил истински хлътнал, а и тя харесвала буйния му нрав и мъжественост, така че любовта била споделена.
Не така стои въпросът с Георги Димитров. Запознати с биографията на Балканска са убедени, че клюките за връзката й с него са чиста измислица. Те се запознават през 1920 г. Той е на 38, а тя – на 18. дори да е имало искра помежду им, тя угасва. Двамата не поддържат връзка, защото той дълго живее извън страната. Виждат се чак когато Димитров се връща от Москва и става министър-председател. При това в компания с други актриси.
Със сигурност сред ухажорите й е бил принц Кирил. Плейбоят на царската фамилия я ухажвал с огромни букети, изпращани по придворния шофьор. Приписват на Балканска и кратка връзка със сина на премиера Андрей Ляпчев. Той я завел на пътешествие из Европа, но я обидил жестоко, зарязвайки я заради доста некадърна и по-възрастна от нея актриса.
Някои смятат, че името Балканска е псевдоним, тъй като тя е първата оперетна актриса на Балканите. Всъщност това е фамилията на дядо й Никола Балкански, братовчед и сподвижник на Г. С. Раковски. След Освобождението родолюбецът се преселва със семейството си в Русе. Там се ражда и Мими – третото дете в дома на Михаил и Слава Балкански. Кръщават я на майката на Раковски – Руска. Но когато трябва да я запишат в първи клас, баща й спонтанно казва „Пишете я Мими“. ”Тя е мъничка, крехка, с две миши опашлета – името Мими й подхожда много повече“, разсъждава той. След неговата внезапна смърт през 1912 г. майката на Мими напуска Русе с трите си деца и се премества в София. Майка й няма пари да пренесе любимото й пиано и малката го нацепва с тесла в безсилен гняв. В къщичката им под наем на ул. „Родопи“ тя разчертава клавиатура на масата и продължава да свири наум.
