Подобно на минивампири те пият кръвта ни и бръмчат досадно край ушите ни, а сърбящите им ухапвания могат да превърнат празничното барбекю в пълен провал и да съсипят всяка романтична разходка в гората. И това далеч не е всичко.
В тропическите и субтропическите страни комарите могат да бъдат смъртоносна заплаха, разпространявайки причинителите на болести като малария, жълта треска и денга. Неслучайно именно комарите, чието средно тегло е едва 2,5 мг, са разпознати като най-смъртоносните животни на планетата. Какво (не) знаем за тях?
Смята се, че комарите са се появили преди повече от 100 милиона години и ги е имало по времето, когато динозаврите все още са бродели по Земята.
Днес са познати около 3500 вида комари, от които по-малко от 100 пренасят опасни за хората заболявания. Комарите са широко разпространени и населяват всички континенти с изключение на Антарктика.
В топлите и влажните региони те са „на линия“ през цялата година, докато в умерените области изпадат в зимен сън през хладните месеци. В Арктика комарите са активни само за няколко седмици през лятото, когато на повърхността на леда се образуват локвички вода.
Исландия е едно от малкото обитаеми места на планетата, където няма комари. Това е изненадващо, защото температурите там не са чак толкова ниски, в страната има езера и други водоеми, а тези насекоми успешно виреят в съседните държави – Норвегия, Дания, Шотландия, дори Гренландия. Предполага се, че причината за липсата на комари е в нестабилния океански климат, а може би и в състава на почвите и водите.
Засега единственото кътче в тази страна, където може да бъде намерен комар (консервиран в буркан с алкохол), е Исландският институт по естествена история.
Окраската на комарите често съчетава нюанси, които им позволяват да се слеят със заобикалящата ги среда, някои греят в пъстра палитра от цветове и изглеждат наистина впечатляващо. Специалисти наричат (не) на шега комарите от род Sabethes (и особено вида Sabethes cyaneus) „холивудските танцьорки в света на комарите“ заради танцувалната им дарба и приказните им одежди във виолетови и сини багри, в комбинация с удължени, подобни на пера люспи върху втория им чифт крака, напомнящи ботушите с ресни на мажоретките.
Комарите, които разпространяват заболявания при хората, обикновено са доста скучно „облечени“. Тигровите комари например са в затворнически костюми на ивици. Изборът на еволюцията за визията им едва ли е случаен, тъй като тези форми объркват враговете и жертвите и правят по-трудно разпознаването на комарите.
Дори да не ви се вярва, комарите са отдадени любовници. Подлудяващото им бръмчене се дължи на бързото пляскане на крилцата им. Според учени това е любовен зов за намиране на партньор и синхронизирането на тона, който двойката издава, е признак, че са си „паснали“. Някои комари (напр. S. cyaneus) са фенове на „мръсните танци“ и държат на танцувалните умения на избраника си. „Скандално“ е поведението на мъжките комари от новозеландския род Opifex, които патрулират около водни басейни, като пазят и се грижат за растящите какавиди. Те търпеливо изчакват, за да оплодят възрастните женски веднага щом или дори преди напълно да са излезли от обвивката си.
Обикновено мъжките и женските комари се хранят с нектар и растителни сокове, но при някои видове устният апарат на женските индивиди е видоизменен в приспособление за пробиване и смучене на кръв (хоботче). При тези видове женската има нужда от кръв, за да си набави необходимите хранителни вещества, най-вече ценни белтъци, и да снесе яйца.
Съществуват десетки видове комари, които не са кръвосмучещи. Повечето комари обаче са такива. Добрата новина е, че ние, хората, невинаги присъстваме в менюто им.
Различните видове комари предпочитат кръвта на определени животни, например жаби, змии, птици, крави, коне и в някои случаи човек.
Като изтласкваме от естествените им местообитания животните, на които комарите разчитат, ние често не им оставяме друг избор, освен да се насочат към нас самите.
Сигурно се питате защо не усещаме самото ухапване и на какво се дължи сърбящата подутина след това. Образно казано, докато през една тръбичка в хоботчето комарът изтегля кръв от нас, през друга отделя слюнка в образувалата се миниатюрна раничка, която съдържа слабо болкоуспокояващо и противосъсирващ агент. Повечето хора проявяват леки алергични реакции към слюнката на тези насекоми, което обяснява последствията.
Има ли полза от комарите? Те са храна за други видове животни, сред които птици, прилепи и жаби, а ларвите им са храна за рибите. Приемайки растителен нектар, комарите е възможно да играят важна роля и в опршването на растенията, но тя не е достатъчно проучена.
Слонските комари (род Toxorhynchites), наречени така заради големите си размери, не прибягват до кръвосмучене. Те си осигуряват нужния им белтък, като ядат ларвите на други комари и затова намират място в биологичната борба със събратята им. Прилагани са в Тексас, Виетнам, Уганда и Самоа.
В „черния списък“ на специалистите отдавна е влязъл комарът Aedes aegypi, който участва в разпространението на денга, жълта треска, чигунгуня, зика. Не разполагаме със специфично лечение срещу тях, не при всички са налични ваксини, а ефектът на употребяваните за контрол върху комара химикали отслабва. И ако за нас споменатите по-горе заболявания звучат екзотично и непознато, то за милиарди хора по света те са животрептящ проблем от ежедневието.
В състояние ли е науката да помогне? Една от възможностите е да бъдат създадени генетично модифицирани комари Aedes aegypti. В тях се въвежда ген, който не влияе върху мъжките екземпляри, но пречи на женските да достигнат до зряла възраст и да дадат поколение. Яйцата на такива комари се изнасят в района, върху който искаме да въздействаме. Само мъжките достигат нужната възраст и се чифтосат с нормални женски (наричаме ги див тип), предавайки гена на потомството. Женските отново ще отпаднат и историята ще се повтаря и потретя, водейки до силно намаляване на броя на комарите. По данни на Центъра за контрол на заболяванията в САЩ от 2019 г. насам успешно са използвани над 1 милиард такива модифицирани насекоми в Бразилия, Каймановите острови, Панама и Индия. Технологията е специфична и засяга само комарите, за които е разработена, в случая Aedеs aegypti. Когато спре въвеждането им в района, популацията на дивите комари постепенно ще се възстанови.
Чували ли сте някога за бактерия на име Волбахия? Тя не причинява заболявания при хора или животни (например риби, птици, домашни любимци). Вместо това се открива често при насекомите навсякъде по света. Засяга приблизително 60% от тях, включително пеперуди, пчели и бръмбари. Комарите Aedes aegypti са изключение и учените умишлено я въвеждат в тях, за да спрат нашествието им. Сценарият е следният: използват се само заразените с Волбахия мъжки комари, които оставени на свобода се чифтосват с нормални женски. Така бактерията преминава в потомството, т.е. в яйцата, които обаче няма да успеят да се излюпят заради инфекцията. Подходът е прилаган в Сингапур, Тайланд, Мексико, Австралия, Бразилия, Пуерто Рико. Страни като Кипър пък се насочиха към употреба на стерилизирани чрез облъчване мъжки комари. Последните два метода не предизвикват промени в гените на насекомите.
