Космосът е непрочетена книга – той е безкрайност и със сигурност не сме сами в тази галактика, заявиха пред БТА русенските ученици Савина Илиева, Георги Бакърджиев и Калина Попова. Те участваха през миналия месец в едноседмичен учебно-тренировъчен лагер Space Camp Turkey в Измир, Турция. Той e един от двата космически центъра за обучение в света, създаден по модел на НАСА.
Тримата ученици спечелили пълна стипендия за лагера, след като участваха в конкурс за есе. Казват, че от малки имат интерес към космоса, гледали са различни научни предавания, а също и филми.
“В лагера бяхме около 150 души от различни държави. Намерихме нови приятели, придобихме и много знания”, обясни Савина Илиева, която наесен ще бъде десети клас в Английската гимназия в Русе.
По думите й още от първия ден било интересно. “Настаниха ни 23-ма души в едно помещение, в което спяхме. Сутрин ни събуждаха с музика, като имахме час да се приготвим и да отидем на закуска”, разказа момичето, което в края на април тази година участва в пресклуба на БТА в Русе на представянето на броя на списание ЛИК на БТА – “Българската следа в космоса”, посветен на 45 години от полета на първия български космонавт Георги Иванов.
Георги Бакърджиев, който също ще бъде десети клас наесен в Английската гимназия, обясни, че по време на лагера успял да научи много за космоса и да си отговори на част от въпросите, които си задавал през годините.
“Исках да допълня знанията си и по някакъв начин да ги съчетая с друга професия”, казва момчето.
Той обясни, че е научил много за различните условия в космоса, за уредите, с които боравят космонавтите, както и за начина им на живот.
“Бях в симулатор на совалка, стоях зад командира. Много е сложно и отвсякъде си обграден от различни табла и бутони. Но най-важна е комуникацията в космоса с екипа на Земята, който следи нашата ракета, който може да ни покаже къде грешим, къде има проблем, какво сме пропуснали. Всичко продължи около час и половина. Виждахме и екрани, които до някаква степен ни пренасяха в космоса. В кабината на совалката решавахме различни проблеми, които възникваха”, разказа Георги Бакърджиев.
Една от неизправностите била с двигателя на космическия кораб. “От командния пункт на Земята ни казваха какво да направим, за да решим проблема”, обяснява момчето.
Савина Илиева поела позицията на директор в командния пункт на Земята. “Беше много интересно, защото на мен ми даваха проблеми, които трябва да разреша със своя екип. Освен с двигателя на совалката имахме проблеми с малки панели. Комуникацията беше изключително важна. На нашия отбор понякога не ни се получаваше, но като цяло успяхме. Този лагер показа, че можеш много да научиш, защото имахме интересни лекции и презентации”, каза момичето.
Калина Попова, която ще бъде наесен девети клас в Математическа гимназия “Баба Тонка” в Русе, обясни, че от малка има интерес към астрономията. Тя била назначена за командир на совалката.
“Беше много напрегнато. Командирът е вторият най-важен човек в мисията и имаше някои проблеми, с които трябваше да се справям бързо. Оттук насетне ще наблягаме повече на физика и математика”, разказа с усмивка момичето.
Георги допълва, че в учебния център имало и различни тренажори. Един от тях симулирал безтегловност.
“Най-много ми хареса тренажора, в който можеш да правиш кълбета. А в друг ни въртяха с различна скорост”, каза момчето.
Савина споделя, че имало и симулатор за придвижване по повърхността на Луната.
И тримата ученици казват, че космосът е необятен, много интересен и винаги има какво да се научи и изследва.
