Средната продължителност на трудовия живот в Европейския съюз е 36,9 години, съобщи Евростат. Но в по-северните и скандинавските страни е над 40 години. В Нидерландия е близо 44 години, в Швеция 43 години, в Дания – 41, Естония – 40 години.
На този фон продължителността на трудовия живот в България е едва 34,5 години, т.е. с близо две години и половина по-ниска от средното и около девет години по-ниска от най-добрите примери.
Ако погледнем на картата, виждаме, че България не е изключение. Целият ни регион се отличава с по-ниска продължителност на трудовия живот. Резултатите в региона са толкова зле, че България дори изпъква с малко по-добри резултати, с едни гърди напред от всички останали. По-зле от България са и Турция, и Гърция, и Румъния, Хърватия, и Италия.
Фактът, че в региона стоим сравнително добре, е голямо постижение, особено като имаме предвид, че българите живеят най-кратко от всички в ЕС. Основната причина е сравнително ниската безработица и най-вече процентът на заетост – в нашия регион България е безспорен лидер по този индикатор с над 76% заетост. Всъщност по заетост България по-скоро прилича на страните от Централна, а не на Югоизточна Европа.
Разбира се, все още имаме да догонваме северните страни, където заетостта е над 80% – лидер отново е Нидерландия с близо 84%. Това, че Нидерландия е лидер както по процент на заетост, така и по продължителност на трудовия живот не е случайно – заетостта и по-точно икономическата активност участва при изчисленията на трудовия живот. В крайна сметка трудовият живот зависи от два фактора – продължителността на живота и процента на заетост (икономическа активност).
Ако погледнем по-задълбочено данните, виждаме, че проблемът на България е концентриран основно при мъжете. Тъкмо в тази група България се бори за последното място по продължителност на трудовия живот – в оспорвана конкуренция с Хърватия и Румъния, с които разликата ни е в рамките на статистическата грешка. Трите страни имаме продължителност на трудовия живот при мъжете около 35 години и половина, спрямо 39 г. средно за ЕС и близо 46 г. в Нидерландия и 44 г . в Швеция.
Над 10 години разлика с водещите страни – на какво се дължи това? Основната причина е, че мъжете в България живеят много кратко, едва 72 години средно, и по този показател сме твърдо на предпоследно място в Европейския съюз – само Латвия ни дели от последното място.
Средно в ЕС мъжете имат очаквана продължителност от близо 79 години, а почти половината държави от ЕС имат очаквана продължителност на живота на мъжете над 80 години. Дори фактът, че процентът на заетост на мъжете в България е малко по-висок от средното в ЕС, не може да компенсира късия живот на българските мъже.
След като намерихме обяснение за късия трудов живот на българския мъж, въпросът е какво може да се направи за решаването на този проблем? Има два възможни подхода – единият е да се тръгне в посока на допълнително повишаване на икономическата активност и заетостта на мъжете. Другият подход е да се фокусират усилия върху здравния статус и здравословния им начин на живот. А най-добре и двете заедно.
По отношение на икономическата активност и друг път сме коментирали, че България все още има голям резерв от хора, които нито работят, нито учат и са икономически неактивни. Включването им в образование и обучение, а след това и на пазара на труда може да осигури повишаване на икономическата активност, а в резултат и повишаване на доходите им, което ще помогне и за повишаване на качеството на живота.
По-голямото предизвикателство е повишаването на здравния статус, тъй като той изисква промяна в начина на живот и здравната система. Например, България е водеща по тютюнопушене особено сред мъжете, но също така и по употреба на алкохол, и по катастрофи по пътищата. Също така по данни на ОИСР в България, Румъния и Турция най-малък процент от населението тренира редовно, същото се отнася и до редовната консумация на плодове. Неслучайно в България смъртността от сърдечен удар и инсулт е сред най-високите. На всичкото отгоре според ОИСР България е сред лидерите по предотвратими и лечими смъртни случаи.
Въпреки всички тези проблеми огромното мнозинство от българите определят себе си като здрави и търсят лекар и лечение само в краен случай. Този проблем се задълбочава от това, че здравната ни система е фокусирана върху болнично лечение и не залага достатъчно на превенция в ранен етап. Тази година имаме рекорден бюджет за здравеопазване от над 10 млрд. лева, но минимална част от него отива за извънболнична помощ – всъщност заплащането на личните лекари е толкова ниско, че броят им постоянно намалява. Както е казал народът, евтини сме на брашното, но скъпи на триците.
