Истинският собственик на крокодила, открит в софийския квартал “Ботунец”, не е Виктор Михайлов, а съвсем друг човек. Това показа чипът, имплантиран във влечугото, съобщиха от Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – София, след повече от два часа и половина съставяне на актове и попълване на документи.
За първи път пред медия, но анонимно говори човекът, на чието име е регистрирано животното, намерено в “Ботунец”:
“Кроки, както всички го наричат, всъщност се казва Гена”, разказва той пред “24 часа”.
“Отгледах го от бебе и му дадох това име. Купих го от ферма, внесен е с всички необходими документи от чужбина. Тогава беше само 40 см дълъг. С много любов се грижих за него близо 10 години. Поводът да отглеждам такова влечуго бе, че съм цирков артист. То се води на мое име. Затова и при проверката на чипа в зоопарка излезе, че аз съм собственикът му.”
Чипът е с големината на оризово зърно и е бил поставен в десния крак на крокодила с инжекция.
“Когато искаш да го регистрираш легално на твое име, за да си изряден пред властите, трябва да минеш през тези нормативи – изяснява мъжът. – Все пак това се изисква и за да го регистрираш в България. Веднъж след като си го направил, в системата на РИОСВ фигурираш като собственик, тъй като електронно те получават номера му.”
Гена обаче попада в имота на Михайлов преди 5 г. и остава там.
“Не желая да посочвам причината за това”, казва собственикът.
Според него условията за крокодила в “Ботунец” били лоши. Специалисти констатираха същото – бил отслабнал и не е пораснал достатъчно за годините си.
“Виждам, че е изключително отслабнал, на кадрите от медиите. Не знам по колко пъти на ден и с какво е хранен. Все пак той има дажби, които трябва да приема според дължината и теглото си.”
Експерти заключиха, че дължината от 6 метра, която стигат нилските крокодили, може и да не се случи заради ограниченото пространство, в което е отглеждан.
Първият собственик добавя, че Гена бил кротък и възпитан.
“Но не може да припарват хора до него, без да е обезопасено, да има ограда”, обяснява той и твърди още, че сега крокодилът бил стресиран. В зоопарка не излизал от водата. След 20 дни мъжът ще може да го вземе при себе си, тъй като изтича карантинният период, но е решил да го остави в зоопарка.
“Взел съм категорично това решение, но само с едно условие – за него там да се грижат добре – казва той. – Обещано ми е, че ще му осигурят голямо пространство, за да обикаля, ще има вода, храна и всичко нужно. Няма да го взема при себе си, защото нямам условията. Трябва да му осигуря терариум. Ще бъде и пореден стрес да го транспортират отново до различно място. Не желая да се чувства зле. Приемам, че такава е съдбата му – да стигне до зоопарка. Истината е, че за Гена ще бъде най-добре да е в естествената си среда – природата, но такова е положението за момента.”
Мъжът твърди, че е много привързан към него: “От бебе го гледам, израсна пред очите му, излизаше на циркови изпълнения. Вземал съм го на турне, стигали сме и до Турция. Той си ме познава. Решил съм да му стана дарител и моето име да стои на оградата в зоопарка, където ще живее. Там ще ходя, за да си го виждам и да си го храня. Гена много обича риба. За хора като мен, които гледат животни, привързването е неминуемо, защото свикваш с тях. Той е на приблизително 15 години живот. Искам да се чувства добре. При мен имаше навици – кога да се храни и т.н. Никога не е нападал никого. Дори беше дружелюбен с хора.”
Според собственика обаче адаптирането на животното към новата среда е възможно с правилните грижи, подход и търпение. Още повече че според експерти животното е в лошо здраве и недохранено. Мъжът вярва, че в зоопарка Гена ще се чувства добре. И се зарича да не го оставя без надзор.
“Той е спокоен характер, не е агресивен, освен ако не бъде истински тормозен – обясни пред Нова телевизия главният херпетолог на “Зоопарк – София” Георги Кръстев. – Спокойно животинче, с което е работено преди и е свикнало с хората. Това е нилски крокодил. Все още не можем да кажем на колко години е. Едно влечуго в изкуствени условия расте според начина на хранене и отглеждане.”
Според него опасност винаги може да има, когато едно животно от подобен тип – хищник, не е защитено от достъп с други лица.
“Местообитанието му трябва да бъде доста по-голямо – коментира още херпетологът. – Той трябва да има площ, където да може да плува и да се движи. Очевидно не е имал такива условия. Другото, което трябва да има е различни термални зони, това означава слънце, сянка, ако паднат температурите – отоплителен уред.”
