Тридесетата годишнина от смъртта на писателя нобелист Елиас Канети (25 юли 1905 г. – 14 август 1994 г.), отбелязвана днес, е от огромно значение. Причината е, че той поставя възбрана за издаване на непубликуваното му творчество за 30 години и сега тя ще бъде вдигната. Това каза в интервю за БТА председателят на международното дружество “Елиас Канети” в Русе проф. Пенка Ангелова.
Тя обясни, че предстои да бъдат разкрити последните непубликувани документи, записки, откъси от незавършени романи на твореца.
“Това интересува изключително много неговите издатели и ще има основен нов корпус от произведения, които ще бъдат отпечатани от Елиас Канети”, каза още проф. Ангелова, която е и университетски преподавател.
По думите й той е важен за нас, защото “не само е роден в България, в Русе, в Русчук през 1905 г., но защото залага много на образованието, което е получил тук – макар и на съвсем малка възраст, на впечатленията, на уменията и на света, с който се е запознал в детството си – свят, който играе огромна роля в по-нататъшното му развитие.
“Естествено Елиас Канети става гражданинът на Европа, европеецът парекселанс, който може да се похвали с много родни места – места, в които се е чувствал у дома си, но първото място е Русчук”, каза проф. Ангелова.
По думите й в България трябва да се предприемат стъпки за запознаването на гражданите, на учениците с творчеството на Канети, отличен с Нобелова награда за литература през 1981 г.
“Това е една от основните теми, с които се занимаваме. В предстоящия наесен литературен фестивал в Русе ще организираме среща със специалисти и ще обсъдим въпроса за това какви текстове от Канети би трябвало да се ползват в училищното образование. Той не е за един клас. За различните класове има различни негови текстове”, отбеляза проф. Ангелова.
Според нея Елиас Канети трябва да се изучава в училище по няколко причини.
“Авторът е интересен. Второ – това е единственият нобелист, роден в България, за който твърде малко хора знаят нещо. И трето – това е съвременна литература, актуална литература. Тя трябва да се изучава и в училище, и в университета”, обясни проф. Ангелова.
По думите й творчеството на Елиас Канети може да научи учениците и студентите на интеркултурност, на това да си гражданин на Европа.
“Канети действително става гражданин на Европа с многото места, в които се е обучавал. Започва в Русчук, следват Цюрих, Виена, Манчестър, Франкфурт и Берлин. Това са градовете, през които минава, събира впечатления, запознава се със света, с актуалността на събитията и започва да пише, като става известен писател. Елиас Канети може да ни научи на много. Той е все по-актуален. И ще посоча две теми – неговото противопоставяне на смъртта и на войната”, каза проф. Пенка Ангелова.
Националната литературна награда “Елиас Канети” е учредена през 2005 г. по повод 100-годишнината от рождението на твореца. Отличието се дава на всеки две годин от Община Русе и международното дружество “Елиас Канети”. Отличените получават статуетка, диплом и парична награда – 5000 лева в раздел “Белетристика”, и 2000 лева – за “Драматургия”.
Първият носител на наградата е Константин Илиев за романа “Поражението”. През 2007 г. призът печели Алек Попов с “Черната кутия”. Две години по-късно победител е Ивайла Александрова с романа “Горещо червено”, а през 2011 г. – Галин Никифоров с “Къщата на клоуните”.
Милен Русков е носител на наградата “Елиас Канети” през 2013 г. за романа “Възвишение”. Големият победител през 2015 г. е Христо Карастоянов с романа “Една и съща нощ”. Милен Русков получи приза през 2017 г. за втори път – за романа “Чамкория”, а през 2019 г. победител бе Рене Карабаш за “Остайница”. Носител на голямата награда през 2021 г. бе проф. Иван Станков за книгата “Вечерна сватба”, а през 2023 г. – Костадин Костадинов за “Ловецът на пеперуди”.
“Литературната награда “Елиас Канети” носи на Русе известност, че градът е и средище на литературата – тук, на тази пограничност, е нормално да се срещат различните литератури и да общуват, а българската литература да бъде в непрекъснат контакт с чуждите”, заяви проф. Ангелова.
Елиас Канети е роден през 1905 г. в Русе, като семейството му живее в града до 1911 г.
Сред основните теми в неговото творчество са проблемите на властта, масовите движения, смъртта. Автор е на пиесите “Сватба” (1932), “Комедия на суетата” (1934), романа “Заслепението” (1935), философския труд “Маси и власт” (1960), записките “Провинцията на човека” (1973), есеистичния сборник “Съвестта на думите (1975), автобиографичните книги “Спасеният език” (1977), “Факел в ухото (1980), “Игра с очи” (1985), записките “Тайното сърце на часовника” (1987) и други.
Канети е носител на Нобелова награда за литература през 1981 г. за творби, белязани с широки възгледи, богатство на идеи и артистична сила.
