Рядка суперлуна ще озари нощното небе – първата от поредица от четири последователни месеца.
Августовското пълнолуние, наричано понякога Луната на есетрите, ще свети по-ярко и ще изглежда по-голямо от обикновено на 19 август.
Септемврийското, октомврийското и ноемврийското пълнолуние също ще бъдат с т.нар. суперлуни, което е необичайна астрономическа четворна характеристика.
Последната пълна суперлуна се е случила преди почти една година, на 29 септември 2023 г.
The Sturgeon moon will manifest on August 19. This will be the first supermoon of the year, which means that it will appear bigger and brighter than any other full moon seen this year so far. pic.twitter.com/ciYvKazFZf
— Marcelle (@marseelee) August 12, 2024
Луната ще достигне най-пълната си точка в 14:26 ч. по Гринуич.
Суперлуната обикновено е най-впечатляваща при изгрев или залез на Луната, когато е близо до хоризонта, поради оптическа илюзия.
“По време на здрача остатъчната слънчева светлина, разпръсната наоколо от нашата атмосфера, ни позволява да се възхищаваме на пейзажа, докато пълната луна изгрява или залязва. Освен това при изгрев и залез луната се появява зад паметници и елементи от пейзажа, което създава усещането, че дискът й е по-голям от обикновено. Но това е само оптична илюзия, произтичаща от присъствието на тези земни елементи в зрителната линия, която мозъкът ни използва за сравнение”, каза по-рано пред Newsweek Джанлука Маси, астроном от проекта “Виртуален телескоп”.
Луната трябва да се вижда лесно през цялата нощ, освен ако времето не е облачно. Намерете място с добра видимост към хоризонта, например плаж, хълм или открито поле. Дървета, сгради и други препятствия могат да блокират гледката ви. Ако е възможно, отидете на място, което е далеч от градските светлини. Колкото по-тъмно е небето, толкова по-ярко ще изглежда Луната.
Макар че не се нуждаете от никакво оборудване, за да се насладите на суперлуната, бинокълът или телескопът могат да ви помогнат да видите повече подробности по повърхността на Луната, като кратери
Терминът “суперлуна” не е научен термин, а по-скоро популярен термин, въведен от астролога Ричард Нол през 1979 г., за да обозначи пълнолунията, които съвпадат с най-близката точка на Луната до нашата планета.
Луната не обикаля около нас в идеален кръг, а вместо това се движи в леко овална или елиптична форма. Суперлуните са пълнолуния – или новолуния – които настъпват, когато Луната е в най-близката си точка до Земята в тази орбита, известна още като перигей. Нол – на пръв поглед произволно – определи суперлуната като намираща се в рамките на 90 % от перигея.
По време на суперлуна Луната изглежда до 14% по-голяма и 30% по-ярка, отколкото когато е в най-отдалечената си точка (апогей). Това е приблизително същата пропорционална разлика, каквато е разликата в размерите на една петачка и една четвъртинка. В сравнение със средна луна суперлуната е с около 8 процента по-голяма и с 15 процента по-ярка.
Суперлуните могат да се случват многократно в годината, тъй като времето на лунната орбита и нейните фази често съвпадат, но някои суперлуни са по-“супер” от други, в зависимост от това колко близо е пълнолунието до перигея. Освен това понякога перигеите са по-близки и по-далечни, в зависимост от формата на лунната орбита по това време.
Суперлуната, която настъпи през ноември 2016 г., беше най-близката до нас от 1948 г. насам, като прогнозите са най-близката пълна суперлуна през XXI век да настъпи през 2052 г.
Името Есетрова луна идва от индианските племена, които са наричали всяко пълнолуние, за да отразят дейности или природни събития, които са били важни за тях през конкретния период от годината.
Августовското пълнолуние е наречено есетрова луна, тъй като съвпада с времето от годината, когато есетровите риби са били най-многобройни и най-лесни за улов в Големите езера и други големи водни басейни в Северна Америка.
Януарското пълнолуние е наречено Вълчата луна, мартенското – Червеева луна, а септемврийското – Жътвена луна.
