47 хиляди смъртни случая в Европа, причинени от високите температури. Според Барселонския институт за глобално здравеопазване България е на второ място по горещини след Гърция.
От екипа на “Грийнпийс-България” направиха измерване с термокамера в централната част на София.
По обяд термометърът пред Столична община отчита температура на въздуха 31 градуса. Минути по-късно тя вече е 32. Малко по-далеч, групите туристи пред “Александър Невски” едва ли си дават сметка, че стъпват върху настилка, нагрята до 56 градуса, предава БНТ. Толкова отчита термокамерата на Балин и колегата му от “Грийнпийс-България”. Изненадата и за тях са стойностите на друго място в центъра на София:
В ранния петъчен следобед температурата на детската площадка до Народния театър “Иван Вазов” в София е 76,3 градуса. На асфалтовата настилка на няколко метра по-далеч под дърветата, температурата е 38 градуса. Горещата вълна – поредната за този сезон в България и много райони на Европа, превръща централните градски пространства в така наречените топлинни острови. Какво се случва там?
“По време на горещата вълна дори пешеходните зони не са безопасни за хората. Точно обратното. Те са някои от най-нагорещените места в градовете. И тук вече стигаме до темата за горещите острови, които се оформят там, където има твърде много сгради, където има настилки в тъмен цвят, където растителността е сведена до минимум и където всъщност абсорбирайки температурата, абсорбирайки горещините, настилките отдават тази топлина и сгорещяват допълнително въздуха. По този начин температурата може да бъде с 5, десет, че и с повече градуса по-висока отколкото също в градските зони, но в периферията примерно на града”, посочи Балин Балинов, “Грийнпийс”.
Измерванията с термокамера показват един и същи сценарий, който се повтаря в българските градове.
“Дори температурата на въздуха в различните градове да е различна като прогноза и след това като сбъдната стойност, то температурите на повърхностите, на сградите, на пешеходните пътеки, на пътищата, те са много близки в отделните градове, просто защото материалите са почти едни и същи и те се нагряват до определена стойност. Говорим за стойности в диапазона 65-70, дори на отделни места имаме измерени стойности докъм 80 градуса. Става дума за центъра на Пловдив”, каза Балин Балинов, “Грийнпийс”.
Топлинните острови в градовете на Южна Европа не позволяват завладените от тях пространства да се охладят дори и през нощта. При стойности над 20 градуса сънят на хората става неефективен, а това понижава жизнения им тонус, изостря хроничните заболявания, намалява работоспособността и повишава сметките за енергия при охлаждане на сградите.
Парадоксът е, че климатиците във вътрешните помещения отдават топлина навън. А горещината там кара хората да пускат климатиците по-често и за по-дълго. Присъствието на повече дървета в градовете е един от начините за излизане от порочния кръг. Френски еколози са установили:
“Наличието на едно-единствено средноголямо дърво в града се равнява на работата на пет домашни климатика в продължение на 20 часа”.
Важното е дърветата да не са само в паркове, но да ги има и край сградите, по улиците и площадите. Планирането, засаждането и грижите за тях са сред дългосрочните мерки за адаптиране към горещите вълни. А краткосрочното спасение е ясно – спешно укриване под козирки, тенти и чадъри, най-добре – в близост до вода.
