От 1 януари до 7 август тази година в жп транспорта у нас е имало 195 произшествия и още 66 инцидента. Тази статистика обхваща не само пътническите превози на БДЖ, а целият жп транспорт, националната компания “Железопътна инфраструктура” и частните оператори (при които обаче инцидентите са рядкост). В данните не влизат нашумелите случаи от последните седмици, в които веднъж се наложи пътници да бутат влак, два пъти горя локомотив и един път машината изостави вагоните си, поради което се наложи те да бъдат закрепени за друг преминаващ по трасето влак. Информацията е предоставил вече бившият министър Георги Гвоздейков в отговор на парламентарен въпрос от депутата Димитър Найденов (ПП-ДБ).
След като служебният премиер Димитър Главчев посочи инцидентите в БДЖ като основна причина за смяна на Гвоздейков, една от първите задачи на новия министър Красимира Стоянова беше да свика дискусия за проблемите и да предупреди, че ще бъде безкомпромисна към безхаберието в системата. От дружеството рапортуваха пред новия министър, че от предния ден са започнали ежедневни проверки в депата и извънредни инструктажи на персонала. Докладваха и ред други мерки, които повдигат въпроса защо всичко се случва чак сега, а не беше задействано още след първите страховити закъснения и проблеми.
Обявените сега действия донякъде се припокриват и с отчетени при предходния министър. “Локомотивите и мотрисните влакове в БДЖ напълно отговарят на изискванията за безопасност”, твърди Гвоздейков в отговор на друг парламентарен въпрос, предоставен на 22 юли. В същия отговор тогавашният министър описва какви мерки за безопасност се вземат непрекъснато в дружеството. Електрическите и дизеловите локомотиви и мотриси подлежат на експлоатационни прегледи при всяко излизане или влизане на локомотив в локомотивно депо/експлоатационен пункт. Като допълнителна мярка, на персонала в дружествата, който е пряко свързан с безопасността, е проведено вътрешно обучение, завършило с полагане на проверовъчен изпит за оценка на техническата компетентност в периода 25 април – 11 юли 2024 г., обяснява още Гвоздейков.
Но излиза, че въпреки инструктажа буквално дни по-късно произшествията съвсем се сгъстяват – на 24 юли край Своге дерайлира нощният влак София-Варна с 237 пътници. Шест часа по-рано на същата отсечка на косъм е избегнат челен удар между бързите влакове София-Видин и Варна-София и т.н. След това започна и августовската серия от проблеми.
Според наредбата за управление на безопасността в железопътния транспорт, в БДЖ има произшествия, инциденти и тежки произшествия. А когато те се случат, в статистиката ги пишат “реализирани”. Произшествията са тези, които най-често попадат в общественото внимание – сблъскване, дерайлиране, произшествия с хора, на жп прелези, пожари. Тежки са произшествията с жертви или големи щети. Инцидент е всяко събитие, свързано с експлоатацията на влаковете, което оказва влияние върху безопасността на превозите – повредени релси, неизправности, пропуснати сигнали и др.
Според предоставените на парламента данни тази година от 1 януари до 7 август има 29 случая на дерайлиране на подвижен състав, 29 произшествия на прелез, 27 произшествия с хора. Пожарите са пет, без да броим двата нашумели миналия месец. Имаме три случая на сблъсък на влак с жп возило и цели 31 сблъсъка с препятствие (без да се уточнява какво). Повредени токоснематели са в дъното на 73 произшествия. На БДЖ се падат 34 произшествия с пътнически влакове и 19 – с товарни. НКЖИ отговарят за 47 произшествия. Цели 78 произшествия са класифицирани като “други” и по външни причини.
Изглежда ужасно много, но сравнение с 2008 г. показва, че нещата значително са се подобрили. Тогава в отчета на транспортното министерство са записани 2142 произшествия, от които само 875 са без щети. Запалванията на вагони и локомотиви са били 39. В тази бездушна статистика влиза една от най-големите трагедии на последните години – пожарът във влака София-Кардам на 28 февруари, в който загинаха девет души, а десет пътници бяха обгазени.
През 2023 г. са регистрирани 341 произшествия и 63 инцидента, като от тези случаи са класифицирани като значими (за тазгодишните произшествия все още текат разследвания, поради което при тях няма дефинирани тежки случаи).
Сред новите мерки, огласени в петък, е подготвяна поръчка на видеорегистратори, с които да се осигури видеонаблюдение в локомотивите и мотрисните влакове. Вече са купени и необходимите технически средства – водоструйки, пароструйки и термокамери, с които “своевременно да бъдат констатирани и отстранявани неизправностите по подвижния състав”. Друг посочен проблем е електрическата инсталация. Закупени са съответните уреди, за да констатират конкретните пропуски.
Изпълнителният директор на “Холдинг БДЖ” ЕАД Георги Друмев посочи, че за един месец в страната ни се движат около 17 000 влака, за които са нужни 129 локомотива. “49 броя от тези локомотиви са над 40-годишни”, отбеляза Друмев. Той допълни, че повечето инциденти от началото на годината са станали именно с такива локомотиви и ще бъде сериозно засилен контролът при техническото им поддържане. “Анализирахме причините, довели до инцидентите и предприехме мерки за недопускане на повече такива“, каза още директорът на БДЖ.
Доста пътници се оплакват по социалните мрежи и от неработещи климатици в германските вагони, на които това беше една от най-рекламираните екстри. Климатиците са проектирани да поддържат вътрешна температура във вагона от 20 до 26 градуса при максимални външни температури, обяснява Гвоздейков в отговор на парламентарен въпрос за това. За подобряване на ситуацията са предприети мерки, докладва той. Своевременно се извършва необходимата профилактика на агрегатите и възлите на климатичната система и съответните настройки съобразно външните температури. Провеждат се и консултации с германски специалисти по поддръжка на климатичната система с цел спазване на предписанията. След приемането на посочените мерки ситуацията с нормалното функциониране на охладителните системи в новодоставените вагони от Германия ще се подобри, уверява бившият вече министър. Оплакванията обаче в горещите дни на август продължиха.
Държавните дружества в жп транспорта и инфраструктурата имат огромен проблем и с кадрите. Към 30 юни в НКЖИ има 1278 свободни места. Към 5 юли в БДЖ-Пътнически превози има 322 свободни работни места, а в Товарни превози – 276 места. Само в БДЖ-Пътнически превози има вариант да се търсят хора от трети държави, защото там има 78 позиции, които не изискват правоспособност, не са свързани с графика за движение на влаковете и няма нужда от познаване на български език. 69 са за ремонтен персонал, а девет – за почистване, пише “Сега”.
