Ружди Ружди вече е двукратен параолимпийски шампион. И е един от най-добрите атлети в света в момента – в Париж конкуренцията въобще не успя да го докосне. И ако не бяха лошите атмосферни условия, със сигурност щеше да подобри световния си рекорд във хвърлянето на гюле.
А попада в спорта съвсем случайно – покрай рехабилитацията си в санаториума в Павел баня. Ружди е парализиран от кръста надолу още на 17 години. В един фатален ден като буен тийнейджър краде ключовете от семейния автомобил и го подкарва от родното Глоджево към съседното Сеново. Кара без колан. Катастрофира, излита от автомобила и е притиснат от него. Оцелява, но е парализиран.
По същото време в Павел баня се лекува и голямата ни надежда в леката атлетика Даниела Тодорова. Също пострадала, но покрай спорта. Едва 12-годишна започва да тренира лека атлетика в родния Казанлък под ръководството на легендата Цветанка Христова. В началото е спринтьорка и участва в скока на дължина, но откривателят на Христова и един от най-великите ни треньори – Петър Рахманлиев, я насочва към хвърлянето на копие.
След завършването на гимназия в Казанлък Тодорова записва НСА и започва да тренира при Станка Миланова. След това се мести при митичния наставник Георги Димитров-Корема, създал велики атлети като Йорданка Донкова. И започва подготовка за олимпиадата в Пекин през 2008 г.
Ужасът се случва през март 2006 г., когато Димитров е на световното първенство в зала в Москва, където неговата възпитаничка Ваня Стамболова става втора на 400 метра. Даниела е на Белмекен. И при силова тренировка изпуска 120-килограмова щанга. При инцидента е счупен 11-и гръбначен прешлен и Тодорова е парализирана от кръста надолу. Следват неуспешни опити за присаждане на стволови клетки и продължителна рехабилитация.
Братът на Даниела – Радослав се прибира от САЩ, където е треньор, за да помага. Двамата решават да продължат със спорта, но на параолимпийско ниво. И така в Павел баня се срещат с Ружди. Той няма нищо общо със спорта, влизал е във фитнес един-два пъти преди катастрофата. Но Радослав вижда нещо в него и не греши.
Двамата имат запис на първата си тренировка заедно. Майката на Ружди заснема всичко с камера. А Ружди се чуди точно какво е хванал. Защото Радослав го пробва първо с диск. Така се появява една блестяща двойка в българския спорт. Единственото условие на треньора е да се изпълняват задачите му. А тях здравенякът спазва безпрекословно до днес.
Ружди е вдъхновен и от Даниела. Само месеци след като започва тренировки, тя печели бронзов медал от параолимпиадата в Пекин – бронз на копие. Реално е с най-добро постижение, но на тези състезания има компенсация в зависимост от увреждането и заради това остава трета в класирането.
Първото голямо състезание за Ружди са игрите в Лондон през 2012 г.
Тях едва ли иска да си спомня много. На копие записва три фаула в категория F54/56. На гюле заема 15-ата позиция, а след него се нарежда Мустафа Юсеинов, който също е в групата на Тодоров. И в хвърлянето на диск Юсеинов влиза в осмицата, а Ружди остава на 11-о място. Но вече спортът е влязъл в кръвта на младежа.
През следващата година отива на световното в Лион, където вече е с две девети и едно 12-о място. Големият му пробив идва на европейското в Суонзи (Уелс) през 2014 г., където печели титлата на гюле в група F53/55 с 11,48 метра, или 974 точки по сравнителната таблица. След него са сърбинът Драженко Митрович и полякът Карол Кожун.
През октомври 2015 г. печели първата си световна титла на първенството в Доха (Катар). Там записва 11,81 метра, което е нов рекорд на шампионатите.
Идва 2016 г., когато е параолимпиадата в Рио де Жанейро. През юни на европейското в Гросето (Италия) Ружди печели титлата на диск с 39,33 м, само на 9 см от световния рекорд на Мустафа Юсеинов, който остава трети с 37,24 м. На гюле отново е първи с 12,04 метра, което е нов рекорд на планетата, като подобрява постижението на Мартин Немец от 11,85 метра.
И в Рио българинът направо прегазва конкуренцията за златото на гюле. С първия си опит поставя нов световен рекорд от 12,33 м, а три от другите му опити също задминават предното му най-добро постижение – 12,22, 12,19 и 12,12 метра. На диск обаче остава шести с 38,04 метра.
През 2019 г. на световното тръгва с огромна рана, която се инфектира. Направена му е животоспасяваща операция – имало опасност инфекцията да се разпространи.
В Токио е може би единствената му загуба на голямо състезание. На параолимпиадата остава втори след бразилеца Уолас Сантош, който подобрява и световния му рекорд с 12,63 м. Но загубата всички големи спортисти го прави по-силен.
За Париж тази година тръгва като суперфаворит след две световни титли – във френската столица от 2023 г. и в Кобе (Япония) през 2024 г. На шампионата във Франция си връща върховото постижение в света, като тласка гюлето на 12,68 метра.
Тръгва за параолимпиадата контузен, но това не му пречи. Условията за състезанието също не са оптимални. Домакините оставили седалките на атлетите навън и те били подгизнали от дъжда. И въпреки това е единственият, който в почти всеки опит минава границата на 12-те метра. Никой друг не успява да го направи.
Ружди обича риболова. Така разпуска най-добре. Кара сам адаптиран автомобил – джип “Мерцедес”. И лудата глава вече е един от най-големите параатлети в историята на България. След една случайна среща, пише “24 часа”.
