Преди 133 години на днешния ден русенското село Бяла е обявено за град. Това става на 7 септември 1891 г. с решение на Народното събрание, по предложение на народния представител на Бяла Ангел Крушков.
Името на Бяла произлиза от белия цвят на близките скали. Селището се споменава за пръв път в турски регистър на ленните владения в Никополския санджак през 1544 – 1545 г. Отначало хората, заселени в района на трите хълма, нарекли селището „Бяла земя“. По-късно за краткост го наричали само Бяла.
Градът е тясно свързан с Априлското въстание и с Руско-турската освободителна война. Бяла е второто освободено селище от османско владичество в България след Свищов.
Градът е втората по големина и значение административна единица в Русенска област. През него преминават пътните артерии за София и южната граница, железопътната линия Русе – София, магистрален оптичен кабел, международни кабелни връзки и др. Сред най-големите му забележителности са мостът на Колю Фичето, построената през 1872 г. градска часовникова кула, Музеят на Освободителната руско-турска война, паметниците на Панайот Волов, Юлия Вревска, Николай Пирогов, на богинята на лова Диана в Беленската гора
За съжаление, името на града е записано с като място на две от катастрофите, взели най-много жетви в България.