Този декември се навършват 75 години от откриването на Панагюрското златно съкровище. Загадките около него не стихват и днес.
Внукът на един от тримата братя Дейкови, които през декември 1949 година намират безценните златни предмети, вече близо 15 години се опитва да разбере истината за съкровището.
Павел Цветанков е доктор на науките по културно наследство и внук на един от откривателите на Панагюрското златно съкровище.
Той търси отговор на въпроса защо теглото и размерите на златните предмети, открити от дядо му Павел Дейков, не са постоянни и варират през годините.
Преди 15 години случайно открива странни несъответствия в документите на държавния архив. С годините установява шокиращия факт, че съкровището е измервано многократно през годините и почти винаги е с различно тегло и размери.
„Панагюрското златно съкровище е много палаво. И може би на всеки две, три години се появява с нов размер и с ново тегло. Това важи и за сегашното време, за което бихме казали, че техниката на измерване е на изключително високо ниво. През последните години са разлики от 20-25 до 30 грама“, разказа Павел Цветканов.
По думите му е възможно върху съкровището да действат парапсихологически сили, защото траките са били много духовен народ.
„Всичко е възможно. Но то освен, че си променя теглото, си променя и размерите“, уточнява още Павел.
При първото измерване през 1949 година съкровището тежи с над килограм и 300 грама повече от днес.
„Данните, които Петър Горбанов е изпратил в София, са много по-различни от настоящите. Той го е измерил седем килограма и 500 грама. Твърденията за настоящето тегло на Панагюрското съкровище е, че то тежи шест килограма и 186 грама“, каза още внукът на откривателя.
Според директорът на Историческия музей в Панагюрище доц. д-р Атанас Шопов официалното обяснение е много по-просто.
„Всеки човек би разсъдил. Когато се открива едно съкровище, то е в глинеста почва, измито е в реката, занесено е в Околийското, те трябва да го премерят. Естествено никой не е успял да измие тези глинести частици, които са се наслоили в съкровището. Естествено то ще бъде по-тежко“, обясни доц. Шопов.
Според Павел обаче такава грешка професионалист не би могъл да допусне.
„Панагюрското златно съкровище е измито няколко пъти, преди да бъде измерено. На самия ден на откриването е измито в самата река. След като са го донесли в общината тук, отново е измито, след което са го измерили“, твърди той.
Теглото и размерите продължават да варират до днес. По думите на Павел най-голямата разлика е от порядъка на килограм и 600 грама. Пък при размерите – от порядъка на два сантиметра и половина.
За несъответствията е сезирана прокуратурата – резултат никакъв.
„Най вероятно е откраднато“, сподели Павел Цветканов и допълни:
„Понеже Панагюрското златно съкровище упорито бива крито, се съмнявам, че е на разположение на държавната власт. Оригиналът му. Истинският му оригинал.“
През 2014 година специална експертиза трябва да докаже, че държавата ни разполага с оригинала на съкровището. На следващата година за изложба в Лувъра златните предмети отново са претеглени. И отново има несъответствие.
„Именно в Лувъра то е с нови размери и тегло след една експертиза, която трябваше да докаже, че оригиналът му е наличен. Така че международният скандал е абсолютно неизбежен“, посочи още Павел.
Днес Павел Цветанков настоява за независима експертиза, която категорично да установи налично ли е оригиналното Панагюрско златно съкровище и дали то е било подменено.
