Навършват се сто години от освещаването на патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ – най-големият православен храм на целия Балкански полуостров. Официалното освещаване на храма през 1924 г. продължава три дни от 12-ти до 14-ти септември, толкова колкото са и престолите в храма.
В историята, публикувана в сайта на патриаршеската катедрала се посочва, че първият камък е положен на 19 февруари 1882 г., а в храмовите основи са поставени два текста: единият е гравиран върху метална плочка, а другият е написан на пергамент. В тях се увековечават събитията от 1877-1878 г. Предложението за въздигането на храм-паметника е дело на Петко Каравелов на Учредителното народно събрание от 1879 г. С него следвало да се задължи „нравствено народът“ и да се посвети на св. Александър Невски, небесен покровител и закрилник на император Александър II. Решението за издигане на храм-паметника в София е взето в 1880 г. от Второто обикновено Народно събрание по настояване на княз Александър Батенберг.
В публикуваната историческа справка се посочва, че положеният основен камък е „витошки гранит“, „монолит-морена“, намираща се в криптовата част на храма. Отново там четем, че архитект на настоящата Патриаршеска катедрала е проф. Александър Никанорович Померанцев.
Интересен е и фактът, че според първоначалния замисъл на проф. Померанцев покривът трябвало да бъде покрит с турски керемиди и така храмовата сграда да бъде в хармония с околните, но поради монументалността й, било решено покривът да се изработи от медна ламарина. Конкурс определил изпълнителят – немска фирма, която изработила и металния станок за камбаните, пише БТА.