Ако се запази тенденцията за намаляване на инфлацията, стабилизиране на доставките на автомобили и машини, намаляване на EURIBOR и основния лихвен процент (ОЛП) от страна на Българската народна банка (БНБ), е възможно различните лизингови компании да вземат решение да започнат и плавно намаляване на лихвените нива. Това каза в интервю за БТА съпредседателят на Българската асоциация за лизинг (БАЛ) Владислав Дамаскинов, след като и през август инфлацията се забави, а БНБ намали ОЛП два поредни месеца.
Около 70 на сто от всички продажби на лизинг включват леки и лекотоварни автомобили, а останалите 30 процента са предимно оборудване, тежкотоварни машини и много малка част недвижими имоти. Това е тенденция не само на българския, но въобще и на европейския пазар, посочи той.
Въпреки че два поредни месеца БНБ намали основния лихвен процент, за момента това не се отразява сериозно на цената на лизинга като услуга.
“Можем да кажем, че въпреки силното увеличение на EURIBOR в последните две години и съответно на основния лихвен процент на БНБ (от нула процента през август 2022 г. до 3,80 на сто в най-високото му ниво от последните месеци), лихвените нива на лизинговите услуги се запазиха сравнително стабилни. В никакъв случай не се наблюдаваше увеличение в такива порядки 3-4 на сто. Където и когато е имало увеличение, то е било като решение на всяка една отделна лизингова компания и нашето наблюдение показва, че то е било в рамките на 1-2 процента. Тоест, флуктуациите в лихвените нива на българския пазар са много по-малки, отколкото тези в EURIBOR и основния лихвен процент на Българската народна банка (БНБ). Ето защо при намаляването на същите тези показатели (EURIBOR и ОЛП на БНБ) не можем да очакваме и рязко намаляване на лихвите, тъй като те не са се вдигнали с такива проценти и не са се променили в такава степен”, посочи Дамаскинов.
Като цяло цената на лизинговите услуги зависи от три основни фактора – цената на обекта, който ще се финансира (в най-често срещания случай това е автомобил), цената за обслужването по лизинговия договор и не на последно място и цената на финансирането, обясни той.
По думите му, ако първите два фактора са директно свързани с инфлационните процеси, то цената на финансирането е индиректно свързана с инфлацията през нивата на основния лихвен процент и респективно лихвите по кредитирането.
“Към момента вече наблюдаваме овладяване на инфлационните процеси, което определено създава очаквания и за едни стабилни нива на цената на лизинговите услуги, включително в частност по отношение на лихвите. По-скоро може да се прогнозира, че ако се запази трендът за намаляване на инфлацията, стабилизиране доставките на автомобили и машини, намаляване на EURIBOR и ОЛП на БНБ, то е възможно различните лизингови компании да вземат решение да започнат и плавно намаляване на лихвените нива. Въпреки това следва да се отбележи, че това винаги е решение на всяка едно отделно лизингово дружество и ние като асоциация не можем да предвидим или да влияем по какъвто и да е начин на този процес”, каза Дамаскинов.
Той изтъкна, че най-често лизинговата услуга се използва от българските физически и юридически лица за финансиране на автомобили. Около 70 на сто от всички продажби на лизинг включват леки и лекотоварни автомобили. Останалите 30 процента са предимно оборудване, тежкотоварни машини и много малка част недвижими имоти. Това е тенденция не само на българския, но въобще и на европейския пазар, посочи Дамаскинов.
До средата на 2024 година продажбите на електрически автомобили спрямо 2023 г. са съпоставими. Като цяло българският пазар на електрически автомобили е изключително малък, като те се движат в рамките на около 5 на сто от общо регистрираните нови автомобили в страната, каза Дамаскинов. Според него, ако има ръст от порядъка на 30-40 процента спрямо определени месеци от дадена година, това се дължи на една или няколко големи флийт сделки, които със сигурност са нещо положително, но не могат да бъдат определящи за цялата година.
Той смята, че основните пречки пред развитието на продажбите на електрически автомобили са липсата на зарядни станции и високата цена на самите автомобили.
“В този смисъл лизинговите дружества са естествен партньор на държавата, гражданите и фирмите в техния стремеж към по-икономична и по-природосъобразна мобилност. С усилията на нашата асоциация бяха обсъждани проекти за приемане на Закон за електрическата мобилност, който да даде рамката и възможността за стимулиране продажбите и ползването на електрически автомобили. За съжаление този закон така и не беше приет, но ние се надяваме, че Министерството на иновациите и Народното събрание ще успеят да го финализират. Той би дал възможност за предоставянето на стимули, които да намалят ценовата тежест по придобиването на електрическо превозно средство, да урегулират броя и начина за поставяне на електрически станции, както и да доразвият стимулите, които всеки един от нас би имал, за да избере електрическата мобилност”, посочи Дамаскинов.
Той акцентира, че лизинговите дружества често предлагат специални преференциални условия за лизинговане на електрически автомобили, а заедно със застрахователите и за техните застраховки. Така те дават възможност и на клиенти, които нямат възможност или не искат да инвестират веднага 100 процента от цената, да разсрочат на вноски сумата за придобиване на подобно превозно средство.
“От нашата асоциация сме уверени, че всички наши членове търсят начини да постигнат максимално бързо енергийния преход, като това е част както от тяхната корпоративна култура, така и въобще от техния стремеж да бъдат в полза на обществото като цяло”, увери Дамаскинов.
“Лизинговата услуга следва естествената еволюция на процесите в обществото. С все по-голямото навлизане на различните дигитални средства за комуникация и развитие в обществото, лизингът също търси и намира начини да промотира дигиталната трансформация, иновациите, използването на изкуствен интелект и други. Целта на лизинговите дружества винаги е била да предоставят на клиента възможно най-добрата услуга. Да му дадат възможност да ползва вещи, които ще му предоставят повече възможности както за бизнес (например машини, лекотоварни автомобили и други), така и за лично удобство и положителни емоции (семеен автомобил, първа малка кола на млад начинаещ шофьор и други)”, посочи Дамаскинов.
Според него заради това лизинговата услуга става все по-комплексна, като се търсят начини да се задоволят всички желания на клиента на едно място, като му се даде възможност да сключи застраховки, да получи обслужване, да ползва услугите дигитално през своя телефон.
“Обръща се внимание и на устойчивото развитие на бизнеса като част от процесите по спазване нормите за опазване на околната среда, социалната отговорност и управлението (ESG) по начини, по които ние ще можем да гарантираме по-добро бъдеще на обществото, в което живеем. Ето защо могат да се забележат инициативи за специални лизингови условия за електрически автомобили, стимулиране на лизнговането на соларни паркове и други”, отбеляза той.
По думите на Дамаскинов обикновено периодът на разсрочване е между 3 и 5 години, но има и компании, които предлагат лизинг за по-кратък и по-дълъг период до 7 години.
Според него въвеждането на единната европейска валута у нас няма да има сериозно влияние върху цените, вида или качеството на услугите, предоставяни от лизинговите компании в България.
“Само по себе си въвеждането на еврото няма да окаже влияние. Важно е дали и как ще се развият инфлационните процеси след това. Вярваме, че държавата и участниците в пазара на различни стоки и услуги ще положат усилия въвеждането на еврото да няма сериозни инфлационни последици, и в този смисъл се надяваме да не се отрази и негативно на лизинговия пазар в България”, каза той.
