Лена Бориславова и мъжът й са спасили тежко ранено котенце. Това разказа в публикация във Фейсбука си половинката на Лена Бориславова Мирослав Иванов.
Докато пътували го забелязали на пътя. Иванов видял, че част от едната му лапа липсва. Взели го със себе си, завели го на ветеринар и го прибрали в дома си. Грижили се денонощно за него, но лекарите не му давали шансове за оцеляване. Въпреки това, котенцето оцеляло и вече е неразделна част от семейството им и дори е на около 5-годишна възраст. Заради неочакваната му съдба го нарекли Късметче. Иванов разказва още, че котенцето спи в краката на дъщеря им Деа и я пази.
Ето какво гласи публикацията:
“Ще ви разкажа една история.
Това косматото същество с жълтата муцуна има интересна съдба. Всъщност това е неговата история.
Преди 5 години, пътувайки между Балчик и Варна, видях нещо на пътя. Доближавайки го, нещото мръдна. Помислих, че е костенурка, която се е обърнала по гръб от някоя кола докато пресича пътя. За негово – на нещото – щастие на около стотина метра след това имаше отбивка. Спрях там. Върнах се.
Това, което видях, не беше костенурка. Беше все още проглеждащо коте, свило се на топка. Взех го. И тогава констатирах, че долната част на едната задна лапичка липсва. Не съм се колебал. Взех го с мен и се върнах при Лена, която ме чакаше в колата.
Заведохме го на ветеринар. Обезпаразитиха го, почистиха раната. Дадоха антибиотик и инструкции какво да правим. Беше точно 145 грама. Плановете ни за деня пропаднаха. Вечерта се будихме да го наглеждаме. Топлихме го с една бутилка топла вода, която сменяхме.. И то заживя напът в една ръкавица за почистване на сняг и една кутия.
Върнахме се в София. Вероятно повече от месец беше битката му за живот. Почти не пропуснахме ден през този един месец да не ходим до ветеринарната клиника. Сутрин, обед, вечер.. понякога и по два пъти на ден..през нощта също един или два пъти.. Научих се да слагам инжекции, не сме спали, водихме го навсякъде с нас..
Виждахме как парченца костички падат от лапичката докато от нея не остана почти нищо..раната трудно заздравяваше, въпреки промивките, антибиотиците и всичките манипулации..На няколко пъти го отписваха и казваха, че надали ще изкара до следващия ден..Но малчуганът беше упорит. Оказа се костелив орех и не се даде.
Късметче – това име му дадохме. Защото си го намерихме на пътя. Битката за оцеляването му беше дълга. Костваше и доста средства. Но си струваше.
Късметчето сега заспива в краката на Деа и я пази. Убеден съм, че ще станат първи приятели. А чувството да спасиш живот е неповторимо.
Късметчето някъде тези дни навършва 5 години. Деа ще навърши 1.
Малките неща в живота!”
